ДИМИТЪР КАМБУРОВ, DW

Политолозите обичат да говорят за конкуриращи се наративи: народът срещу мутрите, мафията срещу държавата, и т.н. Тези разкази са неизбежно фигуративни. Президентът зове "мутри вън!" и всички се оглеждат. Премиерът (както през 2013-та) разкри, че мафията иска да го свали, а протестът бил нейна маша. Събрани, двамата твърдят, че мурафетите на мутрите и мафията се продават навсякъде в държавата: възглед, с който протестът не спори.

Разни гласове зоват двамата големи да седнат по генералски и да се разберат по мъжки. Други казват, че е късно, че времето за диалог е отминало. Протестът е категоричен: не искаме диалог, искаме да си вървите! Е, до Радев още не е опрял. В политическия език на въоръжение при актуалните политически играчи обаче не се минава без диалогичност. Явно всички споделят възгледа, че държавата е машина, когато в един глас говорят за нейния рестарт. Всъщност метафората за рестарта не обещава много: тя предлага не повече от автокорекция на все същата операционна система.

Колко повредена е държавната машина

Когато Борисов се кълне, че няма да им даде да счупят държавата, той внушава, че държавата е сложна машина, изискваща умели и опитни оператори, каквито искащите оставката му не са. Когато обаче прегърна идеята за Велико народно събрание, той де факто призна своя десетгодишен управленски провал и второ, че причината за него е системна: че държавата е била изначално повредена поради конструктивни дефекти в конституцията, откъдето и нуждата от нов основен закон.

Печелене на време или не, идеята за нова конституция оголи противоречието, в което отдавна пребивава Борисов: хем десет години умело опериране на държавната машина, хем тя е с устройство, позволяващо други да управляват и държавата, и него. Принципно няма как да се счупи нещо, което е било поначало повредено. Така с идеята за нова конституция Борисов призна и същевременно оправда провала си, с което по същество се солидаризира с протеста. Затова и следва веднага да подаде оставка поради призната управленска несъстоятелност и поради лъжата, че е управлявал и е можел да поправи държавата в движение.

Борисов, който беше обещал да се справи с корупцията и мафията, днес си измива ръцете, че олигархията му е извивала ръцете, вързани от държавното устройство. Ако някога твърдеше: Аз ги хващам, те ги пускат! днес чрез конституционния вопъл признава, че през цялото време е бил марионетка, демократична фасада, легален параван и потьомкинско село за пред гости от Европа.

Разбира се, двете метафори - за счупването на държавата и за държавата като поначало повредена - според него са в продуктивно противоречие. Ако на площада хората са по-малко, то е, защото тези от кръчмите му вярват, когато де факто твърди: направих за вас всичко според дадените ми от системата възможности; да, най-бедните сте в Европа в най-корумпираната и недемократична държава, но все пак повдигнах жизнения ви стандарт. Да, около мен се крадеше, а и на мен нищо човешко не ми е чуждо, но мърдах напред страна с квадратни колела. Наследих модел, с който се борих до неговата окончателна победа. Ето ме победен и честен: провалих се по структурни причини. Управлявах повредена, но все пак работеща държава. Няма да дам други да я счупят дотам, че да спре съвсем!

Метафората за превзетата държава

Опозиционните говорители предпочитат предмодерната метафора на пленената и превзетата държава. Трагико-героическите обертонове в превода на state capture може и да грабват масовото съзнание, все още под знака на петвековното робство, но все пак се има предвид държава, която е превзета (с измама, отвътре), уловена (като в мрежа) или "захваната" (според неологизма на експерта по темата Даниел Смилов).

Според опозиционните лидери, държавата само привидно се управлява от видимите лица на властта, докато и тя, и те са всъщност на разпореждане от олигархичните кръгове (Пеевски, Доган и др.). Достатъчно е те да вземат властта, за да се освободи тя от олигархичния диктат, първо, защото те самите са морално чисти и икономически необвързани, и второ, защото знаят какво да променят и как да поправят в така съществуващата уредба, тъй щото държавата да бъде освободена от мъртвата хватка на олигархията. Дузина години по-рано същото твърдяха и Борисов, и ГЕРБ.

Ако нещо обединява автентично протестиращите, то е съзнанието, че държавата е поначало превзета отвътре, тъй като това е било правно и институционално възможно, т.е. държавата е "заложник" и "плячка", защото така е замислена и конструирана. Протестът изхождаше от интуицията, че моделът е сбъркан, че преднамерено позволява недосегаема и невидима власт. Затова в началото той настояваше и за нова конституция, която да демонтира механизмите, позволяващи машинации в държавната машина. Утопичната визия на протеста беше, че държавата следва да се почне отначало, да се изгради отново из основи. В същото време, не без да изпада в противоречие, протестът настояваше за неотложни избори измежду политически играчи и партийни формации, които отхвърлиха необходимостта от нов държавен дизайн. С изключение на ГЕРБ, чиято афера с новата конституция вече коментирахме.

Парадоксът е видим

Парадоксална ситуация отвсякъде: ГЕРБ хем отказва да сдаде властта, хем признава, че не я държи. Опозиционерите хем твърдят, че системата е изначално сбъркана, хем я легитимират чрез волята за избори и ни внушават, че могат да я оправят в движение. Впрочем, пак с изключение на закъсняло революционизираната ГЕРБ, у никого не личи готовност за преоценка на Прехода. Криминалната му несправедливост, довела до дотам разчекната социална ножица, че идеята за българско общество от десетилетия е баснословна фикция, остава извън дневния ред на опозицията.

Така е, защото всички от Нинова през Трифонов до старата гвардия в Демократична България, са деца-отличници на Прехода. С преизбирането на Нинова БСП се затвърди като партия на статуквото и крепител на превзетата отвътре държава, също като ДоПеСарая, воден от сякаш изконни права над раята, както и народняка Трифонов. Протестът, който също недоизрече Б-то на Прехода, тъй и ще си остане с отворена в А уста. Не може да се сърди на десницата: тя вярва в неприкосновеността на капитала (натрупан все едно как). Не може да се сърди и на БСП, която е убедена, че всяко скъсване на пъпната връв с БКП и Путинова Русия, ще спре притока на олигархична храна и електорален въздух.

Протестът иска нов градеж, тъй като не вярва сградата да става за саниране. На него му липсва такава левица, която да критикува наследствата и статуквото на Прехода. При нейната липса, протестът е обречен да разиграе поредната популистка ситуация на разрив между "елити" и "маси", само дето наследникът на Борисов, г-н Трифонов, нехае за него.

Тъй че протестът като искане не просто за избори и рестарт, а за нов дизайн, сглобка и работа на системата, е обречен. Алтернатива няма, чака ни отново центърът, историческото блато. Както нямаше лустрация, тъй и страницата на Прехода ще бъде обърната непрочетена.

Борисов и ГЕРБ всъщност подкрепят протеста с една конституционна идея повече от опозицията. Остава да я подкрепят с оставки.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 101 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.