АНЕЛИЯ ЙОТОВА

След години странствания по българските курорти с приятеля ми решихме да се насочим към Гърция. Куп приятели препоръчваха южната ни съседка с думите: „Веднъж да отидете в Гърция, никога няма отново да помислите за море в България“.

Въоръжени с бански, два куфара и 3 чанти запалихме колата и ето ни в Паралия Катерини. Защо тази Паралия, която е най-хуленият курорт (заедно с Аспровалта) във всички bg форуми и блогове? Ами ето затова – ние сме млади, искаме да усетим духа на мястото, харесва ни животът по улиците на морските градчета, обичаме шума от хилядите усмихнати хора, миризмите на десетки таверни, капанчета, барове по главната улица. Беше ни страх, че такова място в Гърция ще намерим трудно и затова след часове ровене в интернет решихме да отидем там, откъдето жадуващите мир, спокойствие и безкрайна тишина българи бягаха. 

Определено, не сме от хората, които ще отседнат на 8 км от плажа, до него ще пътуват с кола, ще се киснат в „безкрайно чистото“ море с часове и доволни и мазни ще седнат в BMW-то, за да се приберат обратно в квартирата, където ще приготвят салата с ракия (опс, узо!). Не, ние обичаме ранния плаж, хубавата местна кухня и баровете край брега. След 10 слънчеви дни, ето как усетихме Паралия Катерини.

1. Морето и плажът

Плажът на Паралия Катерини е тесен и претъпкан с хора. За наше щастие хотелът ни се намираше в края на курорта в посока Olympic Beach. Това ни позволи да се насладим ежедневно на обширния и спокоен плаж между Olympic Beach и Паралия. Този плаж е наистина прекрасен. Нито един български курорт не може да се похвали с подобна ивица. Има огромни свободни зони, приятни плажни барове и куп съоръжения (душове, игрища за плажен футбол, волейбол, тенис). Препоръчваме горещо!

От друга страна, водата не е райска. И тук плуват водорасли, далеч е от кристално бистра, има дни, в които не може да се плува от всичките неща, които я обитават. Море като море – зависи от сезона и теченията какво ще ти донесе. Препоръчваме донякъде.

2. Обслужването

Обслужването е това, с което Паралия ни спечели. Заведенията тук са на светлинни години пред тези в България, що се отнася до отношение към клиента. Посещението на ресторант е придружено от подаръци под формата на вода, хляб и десерт. Бутилката минерална вода е отваряна пред вас, хлябът е пресен, мек, понякога дори топъл. Десертът най-често представлява салата от сезонни плодове, но попаднахме и на сладолед, традиционни сладкиши и плодове, поднесени с разтопен шоколад. Персоналът е любезен и усмихнат, ще ви благодарят поне 3 пъти дори и да не оставите бакшиш. Просто всички се радват, че сте избрали точно тази таверна. Препоръчваме 100%.

3. Самата Паралия

Паралия Катерини не е красив курорт. Нашите Созопол и Несебър са в пъти по-приятни и романтични за разходка, като едновременно с това гъмжат от живот. Паралията е странна смесица от Слънчев Бряг и Китен – сергии с висящи гащи, джапанки, евтини имитации на стари и нови футболни екипи, магазинчета със сувенири и зехтин. Между всичко това - таверни с типична средиземноморска кухня се състезават за потока от туристи, състоящ се най-вече от румънци, сърби и гърци. 

В курорта обаче има живот. Тичат деца, хората се смеят, ядат, пият, пазаруват, гледат футболни срещи по баровете (и покрай тях). Усеща се почивният и отпускарски дух. В интернет прочетох куп помия по адрес на сръбските и румънски туристи. Хора, ние не се различаваме много! Масово колите с bg регистрационни номера бяха BMW-та и джипове. Наистина ли смятате, че тях ги карат най-големите bg интелектуалци? Пък и сърбите и румънците не могат да бъдат причина да се откажем от някой курорт! Защо продължавате да ходите в Париж, когато там е пълно със сенегалци, малийци и мароканци?

Като заключение – да, Паралията е кич, да тя е шумна, но и толкова жива и социална, толкова отпускарска, че наистина ви откъсва от работното ежедневие. Затова – определено препоръчваме!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 127 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,