НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

БНТ и Нова се опитват да „хванат вятъра“. В репортажите и предаванията им сякаш нещо се е „пропукало“ и през процепите от светлина се виждат за пръв път и част от протестиращите, и част от техните искания. Колкото да не без хич. Колко мило и професионално! И колко тъжно късно и престорено!

Гласовете на някои от водещите по тези две „национални“ телевизии от вчера вече са „по-уверени“ и въпросите им са по-смелички. Даже Бойко Василев снощи в „Панорама“ трепкаше с по-различен от обичайния си патос, който иначе винаги е правилен и проправителствен. А останалата сама в студиото на „Панорама“ след края на предаването и отскоро бутана много напред Деница Сачева е най-красноречивата гледка. Сама в студиото и камерата високо над нея.

За Нова тв нямам никаква надежда. Там командите ще продължат да са отчетливи, господарски и мимикриращи.

По-интересен ми е Емил Кошлуков. Простете ми за сравнението, но този някогашен студент, който от трийсет години се изживява като най-младия партизанин, на когото е позволено всичко и на когото се полага всичко, сигурно би искал да вземе завоя. За него, поне доколкото съм наблюдавал политическите му изяви, основни са били политическият рекет, личната изгода и конюнктурата. Ролята му на шеф на БНТ е комисарска и далеч надхвърля неговите „художествено-творчески“ възможности. Но пък как ласкае егото му.

Тук само ще вметна, че неговата оставка като Генерален директор на БНТ е неизбежна и наложителна. Но не мога да си затворя и очите за факта, че мнозина, подписали петицията с искане за неговото отстраняване, са несменяеми любимци на властта и на самата БНТ. И като гледам нечии имена, ми иде едновременно и да плача, и да се смея.

Срам ме е за сегашния „облик, съдържание и поведение“ на БНТ и Нова. За Канал 3 въобще не ми се говори.

И все пак накрая ще кажа – който се опитва да хване вятъра, трябва да знае, че вятърът винаги ще мине през пръстите му.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.