ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, DW

След като БНТ опита да използва мерките срещу коронавируса за алиби на програмни и кадрови трансформации, дойде ред на лятото. Колко удобно е да свалиш неудобни предавания и водещи уж за ваканцията, а пък есента, когато не ги върнеш, едва ли някой ще сети да протестира със стара дата. Както трябваше да стане с "Вяра и общество". Подкрепата, която водещият Горан Благоев получава, едва ли ще го спаси в бъдеще. Сменят се сезоните, сменя се и дневният ред на обществените недоволства, а на Кошлуков едно не може да му се отрече - каквото си науми, го върши.

Така се случи и със сутрешния блок за култура, наречен по-късно "Култура.БГ". Още с идването си на "Сан Стефано" като програмен директор

Кошлуков бе решен да се разправи с предаването.

И бе избрал точно как - като го извади от културата и го вкара в лайфстайла. Започнаха какви ли не намеси и експерименти с подбора на гостите, с времетраенето, с водещите През април под претекста на мерките срещу коронавируса за малко да отпаднат и Александра Гюзелева, и Димитър Стоянович. В резултат на поредния скандал те останаха в ефир, но предаването вече го няма. Зад благовидното, но нищо неказващо наименование "Лято с БНТ" то се сля със "Сто процента будни" - сутрешното лайфстайл предаване на Канал 1. Получи се някакъв телевизионен кентавър, за който шопът с пълно основание ще каже "такова животно нема". В микса от разножанрови водещи - общо петима, екранните физиономии трудно могат да се запазят, а и зрителят става разноглед. Културните теми са свити и разположени между интервюта и репортажи за билки, диети, зодии и т.н., така че който иска да разбере нещо за новите сценични форми на открито, да речем,

ще трябва да се образова и за рисковете от закъснялата бременност.

Ни най-малко не подценявам лайфстайл форматите, особено когато са реализирани артистично и с разбиране, както в "Сто процента будни". Те не само държат висок рейтинг, но и реално помагат на градския човек да се справя във всекидневието си. Искам да кажа обаче, че не са съвместими с едно сериозно предаване за култура, освен ако целта не е то да бъде претопено и да загуби смисъл. Лайфстайлната ориентация, която по същността си е развлекателна, включително и като начин на водене, "по съседство" олекотява културната проблематика, отнема й дълбочината, аналитичността и дискусионността. Най-малкото защото лайфстайлът и културата предполагат различни нива на зрителска компетентност, а, както е известно, една аудитория е толкова компетентна, колкото е компетентен най-некомпетентният й член. Това значи предизвестен край на всеки по-сложен разговор за култура и постепенно насочване към общ информационно-развлекателен режим.

Бихме могли да се надяваме, че след ваканцията "Култура.БГ" ще се върне в старите си граници, ако "каращисването" й с лайфстайла не следваше първоначалния замисъл на Кошлуков. И ако не беше

епизод от цялостна стратегия за ограничаване на критичната публичност.

Тя съвсем не се отнася само до БНТ - няма да изреждам списъка на поразените от нея журналисти в другите медии, а ще спомена само, че като част от същата стратегия могат да се приемат непрестанните атаки срещу Иво Прокопиев, които в последна сметка трябва да доведат да закриване на медиите му, известни именно с критичната си насоченост към властта.

Критичната публичност все повече се оттегля в социалните мрежи, където е място за котенца и коктейли, а котенцата и коктейлите са се запътили към медиите. И те са склонни да забравят, че критикуването на властта е техен основен професионален дълг, който в общия случай не цели да я свали, а да повиши демократичните й качества. Това е валидно не само за властта в политическата сфера, а навсякъде.

"Култура.БГ" и "Вяра и обществено" станаха жертва на критичното си говорене за културата и за църквата.

Критикуването на властта има оздравителна функция освен за самата власт, и за обществото. То престава да я чувства като неотменима и нетърпяща възражения, да развива Стокхолмски синдром към нея и да иска да й се прекланя. Обратният ефект - от бламирането на критичната публичност, в цифри може да се види в наскоро публикуването изследване на международната неправителствена организация "Глобсек": 45 процента от българите искат по-авторитарно управление със "силен и решителен лидер, който да не трябва да се занимава с парламент или избори". Да му мислим останалите...

Коментари  

0 #1 Валентин Ангелов 27-06-2020 15:44
С това Чучело , кошлуков начело на БНТ , какво очаквате дебили тъпи Български!!??
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.