ЕФИМ ШУМАН, DW

„Хората по улицата са като лунатици. Моментът между „вече няма“ и „още няма“ плаши и обърква“, пише за тези дни германският писател Ерих Кестнер. На същите тези дни през май 1945 е посветена и книгата на известния германски историк Фолкер Улрих, изследвал периода между самоубийството на Хитлер на 30 април и капитулацията на нацистка Германия на 8 май 1945 година.

Страхът от Червената армия

Според Улрих, объркването на германците се дължало не само на страха от победителите, но и на обстоятелството, че неудържимият разпад на режима не протича едновременно в цяла Германия. Защото ако на запад войниците доброволно се предавали на американците и англичаните, на Източния фронт, където положението било точно толкова безнадеждно, Вермахтът продължавал да оказва съпротива на настъпващата Червена армия.

Страхът от Червената армия бил просто по-силен - поради две причини. На първо място роля играе дългогодишната антиболшевишка пропаганда на нацистите. И второ, към този момент много германци вече знаели за ужасите, извършени по време на унищожителната война на територията на СССР - и затова се страхували от отмъщението на победителите.

Защо гросадмирал Дьониц проточва войната

С това се обясняват и опитите за сключване на примирие със западните сили, предприети от приемника на Хитлер - гросадмирал Карл Дьониц. Неговото намерение било да изведе в окупационните зони на британците и американците колкото може повече войници и цивилни граждани, застрашени от отмъщението на Червената армия.

Западните съюзници обаче категорично отхвърлят тези опити. Нещо повече дори: гросадмиралът впоследствие е обвинен, че по този начин е удължил войната с цяла седмица, макар че е можел да капитулира веднага след самоубийството на Хитлер. Заради това Дьониц е осъден на десет години затвор по време на Нюрнбергския процес.

Ужасите в Дахау

И докато т.нар. "Трети райх" агонизира, в концентрационния лагер Дахау продължават да пристигат вагони със затворници от концлагерите в освободените от съюзниците територии. От декември 1944 до освобождението на лагера там умират повече от 14 000 души. В края на април, когато вече се чувала артилерийската канонада, част от затворниците били строени в колона и подкарани на юг.

Жителите на германските села, през които минавала колоната, гледали с ужас изнемощелите хора. Повечето от тях за първи път ставали свидетели на зверските престъпления на нацисткия режим. Опитвали се да дадат на затворниците хляб и вода, но есесовците ги гонели. От 10-те хиляди участници в този "марш на смъртта" в самия край на войната по пътя загинали над 1000 души. А когато американците достигат Дахау, в близост до концентрационния лагер войници откриват вагони с труповете на около 2000 затворници, които били изпратени от Бухенвалд към Дахау. Заключени във вагоните и оставени на произвола на съдбата, затворниците загинали от глад и жажда.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 398 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?