АКСЕЛ ДОРЛОФ, DW

Видеото показва Ли Зъуа зад волана на автомобила му, докато шофира по улиците на Ухан. "По петите ми е кола на китайската Държавна сигурност", казва уплашено 25-годишният журналист, докато се снима с мобилния си телефон. "В Ухан съм, преследват ме", повтаря той.

Ли все пак успява да се добере до жилището си, откъдето миналата сряда качва в Ютюб последното си засега видео послание: "Не мога да си мълча. Нито пък съм готов да си затварям очите и ушите. Точно заради това наскоро напуснах държавната телевизия CCTV - с надеждата, че и други хора като мен ще се надигнат".

"Това е краят"

Ли е работил доскоро в държавната телевизия CCTV. Но след избухването на епидемията от коронавирус в Ухан, журналистът решава да напусне, за да може да предава на живо и без цензура от блокирания град.

Преди две седмици Ли предава на живо от един от крематориумите в града, където спешно търсели работници, защото персоналът просто не успявал да се справи с потока от мъртъвци. Друг негов репортаж показва подземен гараж в Ухан, където странстващи работници били принудени да живеят в мизерни условия. С други думи: Ли предава от места, които държавните медии никога няма да покажат.

"Нямам за цел да подклаждам бунтове. А и знам, че идеализмът ни беше унищожен още през пролетта на 1989 година", казва Ли, намеквайки за кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин.

"Ако обаче всички просто си седим и наблюдаваме безучастно, нищо няма да постигнем. Днешните млади хора не знаят нищо за историята на страната си. И затова си мислят, че заслужават това, което имат днес като живот", казва журналистът.

Ли Зъуа е следвал в един от водещите журналистически факултети в Китай. От една седмица обаче от него няма никаква следа. При това Ли не е единственият изчезнал репортер. В средата на февруари властите задържаха китайския блогър Фанг Бин, който беше заснел драматични сцени в болниците на Ухан. В неизвестност е и адвокатът и блогър Чен Чиуши, който също предаваше от Ухан.

Когато миналата сряда идват да го приберат, Ли Зъуа предава на живо в мрежата. Към служителите на реда той се обръща със следните думи: "Щом подкрепяте един такъв режим, без изобщо да разсъждавате, ще дойде денят, когато вие самите ще станете жертва на този режим. Това е краят. Готов съм да ви отворя вратата".

Цензура, тормоз и насилие

Тази седмица Съюзът на чуждестранните кореспонденти в Китай публикува годишния си отчет. В него се казва, че средата, в която работят журналистите в страната, става все по-репресивна. Над 80 на сто от чуждестранните кореспонденти признават, че в хода на работата им през миналата година сериозно са зачестили случаите на цензура, тормоз и дори насилие. А примерът с Ли Зъуа показва, че критичните журналисти могат дори да изчезнат безследно.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата, а онези, които бяха вчера на върха, днес се изхвърлени в прахта.“
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 473 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.