АКСЕЛ ДОРЛОФ, DW

Видеото показва Ли Зъуа зад волана на автомобила му, докато шофира по улиците на Ухан. "По петите ми е кола на китайската Държавна сигурност", казва уплашено 25-годишният журналист, докато се снима с мобилния си телефон. "В Ухан съм, преследват ме", повтаря той.

Ли все пак успява да се добере до жилището си, откъдето миналата сряда качва в Ютюб последното си засега видео послание: "Не мога да си мълча. Нито пък съм готов да си затварям очите и ушите. Точно заради това наскоро напуснах държавната телевизия CCTV - с надеждата, че и други хора като мен ще се надигнат".

"Това е краят"

Ли е работил доскоро в държавната телевизия CCTV. Но след избухването на епидемията от коронавирус в Ухан, журналистът решава да напусне, за да може да предава на живо и без цензура от блокирания град.

Преди две седмици Ли предава на живо от един от крематориумите в града, където спешно търсели работници, защото персоналът просто не успявал да се справи с потока от мъртъвци. Друг негов репортаж показва подземен гараж в Ухан, където странстващи работници били принудени да живеят в мизерни условия. С други думи: Ли предава от места, които държавните медии никога няма да покажат.

"Нямам за цел да подклаждам бунтове. А и знам, че идеализмът ни беше унищожен още през пролетта на 1989 година", казва Ли, намеквайки за кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин.

"Ако обаче всички просто си седим и наблюдаваме безучастно, нищо няма да постигнем. Днешните млади хора не знаят нищо за историята на страната си. И затова си мислят, че заслужават това, което имат днес като живот", казва журналистът.

Ли Зъуа е следвал в един от водещите журналистически факултети в Китай. От една седмица обаче от него няма никаква следа. При това Ли не е единственият изчезнал репортер. В средата на февруари властите задържаха китайския блогър Фанг Бин, който беше заснел драматични сцени в болниците на Ухан. В неизвестност е и адвокатът и блогър Чен Чиуши, който също предаваше от Ухан.

Когато миналата сряда идват да го приберат, Ли Зъуа предава на живо в мрежата. Към служителите на реда той се обръща със следните думи: "Щом подкрепяте един такъв режим, без изобщо да разсъждавате, ще дойде денят, когато вие самите ще станете жертва на този режим. Това е краят. Готов съм да ви отворя вратата".

Цензура, тормоз и насилие

Тази седмица Съюзът на чуждестранните кореспонденти в Китай публикува годишния си отчет. В него се казва, че средата, в която работят журналистите в страната, става все по-репресивна. Над 80 на сто от чуждестранните кореспонденти признават, че в хода на работата им през миналата година сериозно са зачестили случаите на цензура, тормоз и дори насилие. А примерът с Ли Зъуа показва, че критичните журналисти могат дори да изчезнат безследно.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.