ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, DW

Този текст не е за действителни герои, а за медийните им образи. Всяко нещо, което се появи на телевизионния екран, се превръща в послание. Какво остава за каскета на главния прокурор, който напоследък вероятно е най-обсъжданата вещ в държавата. И това не е учудващо, защото каскетът започна да функционира като метонимичен знак за прокурора - част от цялото, която го представя. 

Каскетът не е атрибут, присъщ на публичната му роля, специално е избран от него, за да може той, встрани от институционалния протокол, сам да се заяви пред аудиторията. Невербално да й разкаже за себе си, да насочи очакванията й, да отклони съмненията й, да се позиционира някъде върху картата на публичните имиджи. Разказът на каскета от своя страна отекна силно в обществото, защото то спешно иска да научи колкото може повече за новия си главен прокурор, който иначе демонстрира заплашителна непроницаемост. А и той самият изглежда няма нищо против да излъчва невербални послания, защото думите му играят лоша шега още отначало, когато излезе, че се е изказал публично против разделението на властите.

Един каскет - много значения

Какво разказва каскетът? На първо място именно е заявката встрани от институционалната роля - отказ на главния прокурор да влезе в нейните стереотипи и да прилича на предшествениците си. Дори Цацаров, с когото се явяваха в двойка до избора му, вече не му е необходим. Трябва да изглежда, че на терена се е появил играч, подозрителен към всичко заварено, решен да играе играта по свои правила. Вербализирано това звучи така: "Никой не може да казва на прокуратурата какво да прави и какво да не прави".

Тъкмо "теренен играч" е втората идентификация, дошла от каскета, който, впрочем, става популярен в края на 19-и и началото на 20-и век тъкмо като аксесоар от уличната култура. И прокурорът с каскета настоява, че не е кабинетен човек (учен и ерудит, като Борис Велчев, например), а работното му място е на мястото на събитието. Той всекидневно се явява в различни горещи точки, здрависва се с "добрите" и арестува "лошите". А и точките да не са толкова горещи, самото му присъствие ги прави такива. Активността му води, а на моменти и изчерпва дневния ред на медиите и обществото.

Аналогията с ранния Борисов като главен секретар на МВР отдавна е разпозната. Пък и защо само ранния, след като той и досега непрестанно обикаля с джипка по пътищата на родината. Странно е само, ако не и многозначително, че въобще не се засичат. Освен на екрана в задочна конкуренция кой къде ще е в подредбата на новините.

Третата идентификация, съдържаща се в каскета - най-типичната и най-устойчивата, е на народен човек. Тя идва от дълбоко загнездилата се в колективното подсъзнание, особено на нашите ширини, препратка на каскета към масите и на бомбето (меката шапка) към елита. А голямата имиджова битка на прокурора е да спечели доверието на народа, въпреки че е станал част от загубилия доверието му елит. То му е повече от нужно, за да получи с днешна дата легитимността, която преди избора му му беше настойчиво отказвана от политически, медийни и професионални кръгове. И доведе до ежедневни протести в София. Сега, когато въпреки тях, прокурорът стигна до поста, се захвана да им даде реванш, като привлече народа на своя страна. За целта той актуализира добре познатия лайтмотив, че народът през прехода е ограбен от елита си. Но най-после в лицето на главния прокурор се е намерил някой, който има волята и куража ако не да върне заграбеното, поне да накаже виновниците.

С каскет срещу заварения ред

В такава перспектива обаче напред излиза въпросът за справедливостта, а въпросът за законността остава в сянка. Но те не са едно и също. Законността е кодифицирана справедливост, което е възможно само донякъде и отвъд тази граница представителите на правораздавателната система нямат работа. За разлика от политиците, които могат да се упражняват с каквито им хрумне вариации на тема справедливост, ако мислят, че това ще им донесе избиратели. Именно в такъв план говоренето на прокурора става политическо.

И тук идва четвъртото, също много типично значение на каскета - униформа на пролетариата. То в случая с прокурора обаче не навява просъветска привързаност, доколкото той вече имаше повод да се заяви като борец срещу проникващото у нас скрито влияние на Кремъл. По-скоро отпраща към след деветосептемврийския гняв към "народните изедници", към капиталистите и политиците. И тъй като сега, за разлика от тогава, те са под общото подозрение, че са незаконно забогатели и корумпирани, готовността за разправа с тях лесно генерира подкрепа. И прокурорът за кратко време повдигна обвинения срещу ключови фигури от различен порядък на принципа на изненадата. Такива, на които не вярваш, че може да посегне - на най-богатия и най-оцеляващия бизнесмен на прехода, на президента на републиката, на действащ министър, на цяла смяна митничари и т.н. Въпросът е да са силни, защото известно е още от Ницше, че колкото е по-силен този, когото искаш да унищожиш, толкова по-силен ставаш, ако успееш. И прокурорът дава сигнали, че ще продължи нататък по същата скала, като се опълчи с реплика (ако обича, да си гледа работата) дори на премиера.

Така се заявява не просто като прокурор, който преследва отделни лица, а като революционер с каскет (както подобава), който застава срещу заварения ред. "Прокуратурата е наясно със себе си и знае срещу какво се изправя", казва той. И се надява, че "бедните и онеправданите" само чакат да им замирише на революция, за да се включат в нея и да го превърнат в новия спасител. Ако се съди по рейтинга му, който, макар и бавно, върви нагоре, нататък отиват нещата. Докъде могат да стигнат е трудно да се прогнозира.

Ясно е единствено, че заиграването с народа носи рискове, защото демокрацията може етимологически да произлиза от народ, но на практика не е нищо друго, освен приети от елита процедури, които трябва да се спазват неотклонно. Иначе един ден носенето на каскет може да стане задължително.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.