ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Наскоро едно съобщение в печата, че има предложение  Драматичният театър на Ловеч да приеме името на Стефан Данаилов, (бих казал, малко прибързано и немотивирано, защото този артист не е свързан нито с града, нито с тази сцена), ми припомни за повечето от имената на нашите театри – на оцелелите от нелепите „реформи” . По тази болна тема – за абсурдните и без прецедент в Европа „делегирани бюджети”, съсипали творчески, морално и финансово нашите сцени,  пиша с тревога от доста време, но за съжаление, повечето от театралите не надигат глас, просто спят. Но не за това сега ми е думата. 

Именуването на един културен институт, както и на улица, площад, училище, да не говорим за населено място е доста сложна и отговорна работа. Изисква много премисляне, консултации, мнения на специалисти, на обществеността. А у нас, по принцип, тези неща се правят набързо и недостатъчно добре обмислено, главно след  политически преврати, смени на режима или по повод годишнини и други събития. Така след Девети имахме градове с имената на  Сталин, Толбухин, Станке Димитров, Васил Коларов, Владимир Полянов и  с още какви ли не имена на вождове, политици, функционери.   За голямо  съжаление, остана Димитровград.

 Именуваха се и се преименуваха театри с патрон или без патрон – по- стари и новосъздадени. Имаше немалко попадения. Доста от по-големите, по руски, съветски образец,  приеха имената на именити родни театрали: Кръстю Сарафов, Сава Огнянов, Адриана Будевска, Стефан Киров,  Иван Димов, Стоян Бъчваров, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов, Боян Дановски, Апостол Карамитев, а също и на писатели, творили и за сцената: Васил Друмев,  Сава Доброплодни, Антон Страшимиров, Гео Милев, Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Константин Величков, Никола Вапцаров. 

След известно време имаше и промени – Народният театър от „Кръстю Сарафов” стана „Иван Вазов”, филиалът прие името на великия Васил Кирков, първия български Хамлет, а после се отдели като „Сълза и смях” , докато накрая  реформата го затри! Пловдивският -  на режисьора педагог Николай Осипович Масалитинов, а в Кърджали – Димитър Димов. Уникалният Сатиричен театър естествено получи името на великия Алеко. По-късно  Любомир Кабакчиев беше почетен в Казанлък, а Невена Коканова в Ямбол.  Имаше и някои недоразумения –„ Георги Кирков”  за Плевенския, сега „Иван Радоев”, но за съжаление останаха и някои доста спорни, като например Крум Кюлявков в Кюстендил и „Драгомир Асенов” в Монтана. Първият беше фанатизиран комунистически функционер, автор на бездарни текстове за сцената, цензор, причинил доста злини на българската култура, считан за един от убийците на демократа-сатирик Райко Алексиев, на когото открадва коженото палто! – (освен, че в този град има още улица и училище с неговото име!), а вторият  - Драгомир Асенов (Жак Меламед) беше плодовит и посредствен автор на пиеси от времето на соца, днес напълно и заслужено забравен. Интересно е, че имаме театър „Николай Хайтов” , а пък  нямаме театър с името на великия Яворов?!

А изборът от достойни имена за патрони на тези сцени е голям.  Споменатите  велики - Васил Кирков и Сарафов,  още: незабравимата Роза Попова, една невероятна личност, градител на българския театър с огромни заслуги за театрите на Пловдив, Русе, Плевен, Бургас и други градове, още Георги  Стаматов, Петър К. Стойчев, Николай Фол, Кръстю Мирски и много други.

Буди недоумение фактът, че прочутият и обичан камерен  „Театър 199” не носи името на някой голям театрал, а на един от административните си директори, чието име Валентин Стойчев никой, освен работили там, не е чувал, да не говорим за обществеността, за публиката. Спорно, според някои е и името на Театър „Азарян”, но то все пак, би могло да се приеме, при все че сме имали и по-големи режисьори от него, например Леон Даниел, Любен Гройс или Методи Андонов. 

Театърът в моя роден Русе гордо носи името на великия Сава Огнянов, учил в града, играл на русенска сцена.  В обновената сграда на прекрасното Доходно здание  (неговия дом) има три зали с имена: малка – „Константин (Диди) Димчев”, средна („Слави Шкаров”) и голяма  (”Младен Киселов”). Тук, като изключим първата и с известни уговорки – втората, бих казал, че третата беше набързо именувана. Защо? Младен Киселов е роден в Русе, но няма никакъв принос за театъра и града, просто не е работил в него. За близо 120- годишния Русенски театър са работили почти всички големи театрали от столицата и страната, но има няколко имена на дългогодишни градители. Ще спомена само две от по-ново време:  Георги Георгиев и Васил Попилиев. Именно те бяха пренебрегнати при това именуване на залите.

В листата на българските театри видях, че има само няколко без имена – Търговище, Ловеч и Враца. Като прибавим и неподходящите на Кюстендил и Монтана – стават пет. Ще е добре театрите от тези градове да си изберат подходящи личности за свои патрони. В богатата повече от 150- годишна история на българския театър има много светли имена на заслужили творци, които не бива да бъдат забравени. Защо „бащата на българския театър” Добри Войников да не бъде патрон в Кюстендил?  Нямаме театър с неговото име?  А има и две големи имена на писатели и драматурзи от нашето време, които със сигурност ще останат в историята – Георги Марков и Станислав Стратиев. При това доста по- значими от един Стефан Данаилов. 

И дано повече да не се закриват или „реформират” театри....   А що се отнася до именуването на театрите, не е ли най- добре да не приемат имена за свои патрони? Не звучи ли по- добре: Драматичен театър - Пловдив, Драматичен театър - Плевен, Театър 199?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е!"

Кръстьо Сарафов, български актьор, роден на 6 април преди 144 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.