БНР

Австрийската архитектура и българската култура се пресичат в Къщата с кулата в Казанлък, където се намират прочутите стенописи на Иван Милев.  

„Хората идваха, възхищаваха се на стенописите и научаваха за Иван Милев. Докато преди идваха хора, които знаеха за Иван Милев - знаеха, че има стенописи и идваха да ги видят, сега идваха десетки, стотици хора, които тук научаваха за Иван Милев и оттук нататък търсят повече за него, да го срещнат по изложбите и галериите.“ Това разказва пред „Хоризонт“ Михаил Стайнов, един от последните наследници на собствениците, които в далечната 1925 година поканили художника да декорира къщата.

Сега се стига до обява за продажбата й заради невъзможност имотът да се поддържа.

От 20-те години на миналия век къщата е имала различни обитатели, сред които офицерски семейства след 9 септември и общински администрации. Така и не успява да се превърне в музей, въпреки подобни идеи на местната власт, заради които къщата била отчуждена, а после затворена за публиката. „Така че нито някой можеше да види стенописите, нито се отнесоха с необходимото уважение към цената на тази къща“, подчертава Михаил Стайнов.

Заради стенописите на Милев през 1979 година сградата се сдобива със статут паметник на културата. След промените от 10 ноември е върната на рода Стайнови. През 2019 година е завършена прецизна реставрация на сградата.

Михаил Стайнов нарича един от върховете в дейността на прадядо си вдигането на "къщата с кулата".

„Искал е да покаже някакво величие на местна почва, да се съизмери с големите казанлъчани – културни дейци и розотърговци. Наистина наподобява замък – такава беше за мен в детството ми, такава е и сега за внучките ми. И красотата, която допълнително е внесена с фреските в стаите, а впоследствие, 25-а година вече дядо ми като собственик кани Иван Милев да декорира салона в къщата. Тогава Иван Милев прави четирите забележителни негови фрески.“ 

Невъзможността да се грижи за къщата кара Михаил Стайнов да обмисля раздяла с имота. Той и съпругата му са пенсионери и нямат финансов ресурс, с който да поддържат сградата. „Една такава къща далече от мене да се поддържа е много трудно, а освен това и скъпо", мотивира трудното решение той. Според Стайнов е пълно с коментари за качествата на къщата със стенописите и малко предложения какво може да я върне към пълноценен живот.

Неотдавна студенти по архитектура, които трябвало да правят проект за опазване на културното наследство, излезли с интересна идея – къщата заедно със съседния дом на композитора Петко Стайнов да се обедини в културен комплекс. „Идеята е много хубава, но няма кой да я реализира“, коментира Михаил Стайнов.

„От общината проявиха много слаб интерес към събитията в къщата – три години ги правихме тия събития. Оставих си телефона за връзка в кабинета на кмета – никой не ме потърси. От министерството не вярват, че могат да направят нещо. Слушам по радиото и по телевизията дискусии за това културно наследство, но като гледам колко невежи хора се занимават с тези въпроси, не вярвам скоро да се стигне до общо решение“, заяви още Стайнов.

Той не вярва в санирането, което нарича „национална далавера“ и твърди, че къщата не може да бъде санирана, „защото ще се загубят орнаментите отвън, а отвътре фреските“.

„Къщата трябва да се обитава, да е топла, водата да не се спира да тече, градината да се поддържа. Не можем да намерим наемател – хората предпочитат апартамент. Затова по идея на младите, които са съсобственици на къщата, се опитваме сега да я обявим за продажба. Ако се намери човек с отношение към това историческо наследство и в същото време с възможности, който може да обитава къщата, то би било едно разрешение“, смята Михаил Стайнов.  

Навремето прабабата на Михаил Стайнов подарила сграда на общината със заръката там да има детски здравен дом. Сега там има партийна централа, което Стайнов нарича „просто срамота“, затова няма нито доверие, нито надежда за бъдещата съдба на къщата със стенописите. 

ИВАН МИЛЕВ - художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион. Роден е на 19 февруари 1897 г. в Казанлък. Милев е майстор на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. Портретът му на Анна Каменова от 1924 г. е в стил сецесион и се отличава с декоративна пищност, стилизация и екзотични детайли.[1]

Творби на Иван Милев се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и в художествената галерия в Казанлък. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева (емисия 1999 – 2009).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е!"

Кръстьо Сарафов, български актьор, роден на 6 април преди 144 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.