ВЕСЕЛИНА БОЖИЛОВА, DW

Има един български фотограф, за когото не се знае много извън средите на експертите, но чието име си струва да се помни. Защото е оставил стотици фотографски плаки, които са безценни и като художествен материал, и като историческо свидетелство, и като илюстрация на отдавна отмрели бит и занаяти. Неговото име е Крум Савов. Последната изложба на негови фотографии беше през януари в Етнографския музей в Пловдив и представяше днешния артистичен квартал „Капана" в оригиналното му битие преди век и повече.

Стъклените плаки на Крум Савов се съхраняват в историческите музеи в Смолян и Асеновград, а негови дигитализирани снимки се пазят във фонда на пловдивския Етнографски музей. Удивително е усещането да разгледаш това съкровище, особено на фона на обичайните застинали фотографии от времената, когато този занаят е бил рядко срещан, а за семейна снимка фамилията се е къпала, ресала, приготвяла…

Пътят на Крум Савов

След като в началото на 20 век чиракува в столично ателие, Крум Савов се посвещава на тази професия до края на живота си през 1949 година. Завършва Картографския институт в София, а съдбата го отпраща в правилната посока още в първите часове, след като взима дипломата си. Родопчанинът си купува лотариен билет и печели с него 100 златни лева - достатъчно, за да си поръча веднага камера и статив от странство. После отваря фотографско ателие в Чепеларе, а близката му връзка с етнографа Стою Шишков - най-предания изследовател на Родопите, го кара да предприеме нещо, на което малцина се решават. Заедно със Стою Шишков, при когото израства след смъртта на родителите си, Крум Савов тръгва по родопските пътеки с чупливите си плаки, с камерата и статива, натоварени на катъри. И така запечатва живо, репортажно и съвсем неподправено живота на планинските хора, техните труд, бит и отношения. Но не са само Родопите - Крум Савов улавя живия живот и в Копривщица, Клисура, Карлово, Казанлък, Пловдив.

Фотографът изпраща свои снимки на Международното фотоизложение в Лиеж, където печели награда. По-късно печели и други международни отличия, а снимката му "Столетникът и неговата майка" кара света да заговори за необикновеното дълголетие на хората в Родопите.

Началото на 20 век е бурно време, пред обектива на Крум Савов застава четата на Пею Шишманов, участвала в Илинденското въстание, фотографът запечатва и образите на родопските комити Хвойню, Даракчията, Локудата. Особено вълнуващи са кадрите на Савов от първите Роженски събори, където фотографът прави десетки снимки на цели родове в автентичните им носии. Не един разделен род храни паметта си за онези години с неговите снимки.

Самият Крум Савов произхожда от славен род - единият му чичо е свещеникът Атанас Келпетков, секретар на четата на Петко войвода, а другият е Константин Дъновски, баща на основателя на „Бялото братство" Петър Дънов.

Дете на Родопите

След края на Балканската война Крум Савов се премества в Асеновград, където не само отваря фотографско ателие, но и основава земляческото сдружение Родопска културна дружба "Рожен", което се превръща в средище на преселниците от планината. Там те успяват да съхранят културата и историческата си памет чрез сказки, представления, вечеринки. Пресъздават традиции и обичаи, поддържат родопския си диалект. В София и Пловдив също има подобни сдружения, но асеновградското се прочува с представленията си и приема покани от градове в цялата страна. Така Крум Савов се превръща в един вид посланик на региона. А всяка негова снимка и до днес е откровение и урок - и по майсторство, и по жизнелюбие, и по родолюбие.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Ако бях сериозен човек, сигурно щях да имам истинска работа.”

Харисън Форд, американски актьор, роден на 13 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.