РАЛФ БОЗЕН, DW

Преди 75 години тази снимка обикаля света: британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Д. Рузвелт и съветският диктатор Йосиф Сталин седят рамо до рамо, загърнати в балтоните си, и сериозно гледат към фотообектива. Сцената е трябвало да демонстрира единството между Великите сили и да вдъхне надеждата, че е възможен траен мир след края на Втората световна война.

Снимката е направена по време на конференцията в Ялта, организирана по покана на съветската страна. На 4 февруари 1945-та в двореца "Ливадия" на полуостров Крим "Голямата тройка" обсъжда заключителната фаза на Втората световна война. Хитлеровият "хилядолетен райх" е пред окончателния си срив.

Как да бъде разделена Германия

Американските и британски войски напредват в  Западна и Южна Европа, независимо от продължаващата ожесточена съпротива на Вермахта. По време на зимната си офанзива съветските войски, напиращи от изток, са се доближили на 100 км от германската столица. На 30 април Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, на 8 май Германия  капитулира. В тази кървава война загиват над 60 милиона души.

В Ялта, където едно време са прекарвали летния си отдих руските царе и аристократи, предстои да се определят контурите на новия световен ред, както и да се договорят разделението и денацификацията на Германия. „Голямата тройка" е трябвало също да разпредели бъдещите сфери на влияние в следвоенна Европа. Западните сили са настоявали и за създаването на най-важната бъдеща глобална организация - Обединените нации.

Победителите се надяват на трайно сътрудничество

Конференцията е имала деликатната задача да съчетае твърде различните интереси на победителите. Това, което е обединявало комуниста Сталин и капиталистите Рузвелт и Чърчил, е бил общият враг: Германия.

През 1945 все още не си личи, че съвсем скоро съюзниците от антихитлеристката коалиция ще се превърнат във врагове.

"Чърчил и Рузвелт са си кореспондирали по време на цялата война, организирали са и срещи помежду си. До този момент те са се виждали със Сталин само веднъж - в Техеран в края на 1943-та - и предполагат, че сътрудничество ще продължи още дълги години, ако не и десетилетия след войната. Поради тази причина Чърчил и Рузвелт са били готови на компромиси", обяснява кьолнският историк Йост Дюлфер.

Както Чърчил, така и Рузвелт не са били никак доволни от избора на мястото за конференцията. За да стигне до Ялта, тежко болният американски президент е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. А британският премиер дори бил казал, че е "едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено". За Сталин обаче е било изключително важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това стратегическо предимство в своя полза. Съветският диктатор дава разпореждания да бъдат инсталирани телеграфи и високочестотни телефони. А за да подслушва чуждестранните делегации, организира разполагането на насочени микрофони в храстите около двореца "Ливадия". За всеки случай е подготвен и специален бункер-бомбоубежище. Подбрани келнери от луксозните московски хотели са командировани в Ялта, за да поднасят на гостите изискани блюда, докато в цялата страна цари истински глад.

Сталин успява да се наложи за редица важни неща

"От друга страна Рузвелт и Чърчил вече са знаели с кого си имат работа. А и това, че крайно бруталната съветска диктатура се стреми да разшири влиянието си в Европа. Те не са имали никакви илюзии относно този факт", обяснява историкът и експерт по проблемите на Източна Европа Вилфрид Лот.

Сталин все пак успява да постигне своите цели.

"Атмосферата като цяло е била добра. От време на време някой от участниците в срещата е скачал от стола си ядосан, защото не е можел да приеме определени неща, но като цяло конференцията е преминала под знака на сътрудничеството", посочва Йост Дюлфер.

До 11 февруари тримата държавници водят пазарлъци за бъдещето на Европа. Резултатите са следните: Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия; Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония. А Сталин постига това, че областите, в които напредват неговите войски, са обявени за съветска сфера на влияние.

Освен това шефът на Кремъл успява да се наложи и за друго: към СССР са придадени територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и право на вето в бъдещия Съвет за сигурност. Определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. По онова време Съветският съюз все още е съюзник на Германия.

Компромиси и открити въпроси

Всеки участник в конференцията постига по нещо, коментира историкът Дюлфер: "По териториалните въпроси успява да се наложи предимно Сталин. А западните сили налагат възгледите си относно рамката на бъдещия мирен ред". Историкът Вилфрид Лот добавя: "И тримата са били наистина доволни от постигнатото на конференцията. Те са смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество". В резултат на преговорите обаче са били постигнати редица твърде мъгляви компромиси, които остават неуточнени по конкретни точки.

Участниците в конференцията явно са изхождали от това, че същинските решения за Европа ще бъдат взети след края на войната. В този смисъл Ялта е нещо като преходна конференция, която дава само насоката за бъдещето. "Реално погледнато, трайният мир в никакъв случай не е бил договорен на конференцията в Ялта", казва историкът Лот. И следващата конференция на "Голямата тройка", проведена в Потсдам на 17 юли 1945-та, не успява да даде отговор на всички открити въпроси, нито да заглади всички различия. Така на практика е подготвена почвата за очертаващата се вече Студена война.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Ако бях сериозен човек, сигурно щях да имам истинска работа.”

Харисън Форд, американски актьор, роден на 13 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.