Вежди Рашидов – бивш министър на културата и председател на парламентарната комисия по култура, обяви, че „Червената къща" (София) – досега Център за култура и дебат, ще се превърне в музей на творчеството на скулптора от началото на ХХ век Андрей Николов.

Сградата на ул. "Любен Каравелов" № 15 е средище на публични дебати и арт събития. Тя е паметник на културата от национално значение и дом на скулптора Андрей Николов. Рашидов не крие радостта си, че най-накрая къщата ще бъде отнета от наемателите. 

От 2001 г. в продължение на 10 години "Червената къща" е дадена безвъзмездно на фондация „Гъливер клиринг хаус" срещу ремонт. Последвалите промени в законодателството обаче забраняват сключването на безвъзмездени договори за отдаване на имоти - публична държавна собственост срещу ремонтно-възстановителни работи и стопанисване.

Отдаването под наем на такива имоти може да стане само и единствено след публичен търг. Такъв е проведен през 2012 г. Договорът за наем на "Червената къща" е от 17 януари 2013 г. до 2018 г., уточнява „Медиапул”.

------

АНДРЕЙ НИКОЛОВ СТАРОСЕЛСКИ е роден във Враца на 29 април стар стил (12 май нов стил) 1878 година в дома на беден обущар. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище в София в класа на Борис Шатц, по чиято препоръка по-късно заминава да учи в Париж с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия.

Първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 година. След 1919 година Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.

От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан и скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.

През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски - тогава Министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Александър Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921–22 година Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 година, се завръща в България. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Андрей Николов успява да създаде своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.

С живота и творчеството си роденият през 1878 скулптор Андрей Николов създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската модерна скулптура на XX век, която получава европейско признание до голяма степен благодарение на него. Наследството на Андрей Николов е много разнообразно. Сред най-известните му творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Николов успява да създаде и своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.