ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, DW

В сагата с Националната лотария сблъсъкът на олигархически интереси, преплетени с държавата, усили никога не затихващия консервативен рефрен: „Забранете хазарта в България!”. Стане ли това, от само себе си ще отпаднат въпросите - дали лотарийните талончета не са узаконена измама, кой какви и колко данъци и такси трябва да плаща за тях, кой чий бизнес иска да вземе и т.н. Какво от това, че вместо виновните, така пак ще го отнесе населението, като му се отнеме едно от не многото достъпни удоволствия. При това с претенцията, че е за негово добро. Очакванията, че държавата трябва да го пази от собствената му воля, подхващат на нов глас старата басня за мъдрата държава и простия народ.

Както вече стана с тютюнопушенето и днес зависимите от него са една от най-дискриминираните общности. Не стига, че достъпът им до публични места е напълно ограничен и са изкарани да пушат на студа пред офисите си, ами ВМРО изведнъж се сети, че на пушачите им се полага по-кратък платен отпуск от този на непушачите. Както се казва, цялата Мара втасала, че ще трябва хората да се дебнат кой колко пуши в работно време и дали пък тези, които не пушат, не се разсейват с друго. Съвсем основателно се появи подозрението, че така националистите пускат димка в медиите, за да пренасочат вниманието от актуалните заплахи за здравето, дошли от кризата с водата, мръсния въздух и горенето на вносни боклуци, към претоплената тема за вредата от цигарите.

Отказът от свобода не решава проблемите. Удвоява ги.

Пушенето, пиенето, хазартът, порното… сигурно могат да бъдат наречени пороци (етимологически – несъвършенства, недостатъци), но не ме е страх да заявя, че човешките пороци, чието практикуване не е престъпление, са човешко право. Реализират свободата на избор, която именно се гарантира от доктрината за човешките права и ти позволява да следваш убежденията и желанията си, ако не вредят на останалите. Пушачите не могат да одимяват непушачи без съгласието им, но и непушачите не могат да искат от пушачите да бъдат непушачи. При хазартните игри го няма и този проблем - възможните вреди са само за участниците в тях.

Не е излишно да се припомни в духа на Паскал, че човешкото битие е драматично по същността си и за да го понесе човек, без да изпада в екзистенциална депресия, трябва да намери начини да се утеши, да се разсее и разпусне. И пороците са най-популярният такъв начин, който създава огромни индустрии. Особено в модерния свят, където религиозните утехи са загубили предишното си влияние. И това е валидно не само за бедните, но и за богатите общества (хазартът, например, е най-масово разпространен в Германия, например), но за бедните е въпрос на оцеляване.

Така че държавата, за да помогне реално на човека, трябва не да го наказва за пороците му и да му ги забранява, а да вложи усилията си за минимализиране на щетите от тях. Вместо крайно рестриктивния и затова слабо ефективен закон срещу тютюнопушенето, да речем, да съдейства на науката и бизнеса за разработването на безвредни устройства за пушене. Каквато тенденция се появи едва напоследък, но по навик бе посрещната от пуританите „на нож”.

Това, което държавата може да направи по отношение на хазарта, е да осигури възможност на хората да залагат по собствено желание, а не под натиска на подвеждаща информация. Това значи забрана не на хазартните игри, а (както при тютюневите изделия) на рекламата им, която ги налага като престижен модел на поведение и внушава фалшиво усещане за лесни печалби. Означава и задължителна информация едно към колко е реалният шанс да спечелиш в дадена игра. При пороците, както и при политическия вот, е важно изборът да е твой и да е информиран.

Санкциите срещу порно каналите също са неправдоподобни, защото от страна на държавата са съчетани с отказ от адекватни действия. Създаването и разпространението на такова съдържание у нас продължава да е въведено като престъпление в Наказателния кодекс с разпоредби, останали от времето на соца. Същевременно тези канали, евфемистично наречени „програми за възрастни”, се предлагат от кабеларките. И няма защо да е иначе в общество без цензура (поне в сферата на забавлението). Въпросът е обаче, че някъде те са в „общите пакети” на абонатите, без дори да са кодирани. И тук вече наистина порното става опасно за психическото и моралното здраве на децата, защото деформира представите им за секса, свежда го до телесно упражнение без връзка с любовта и отговорността към другия.

Опасен патернализъм

Пороците са сложен социо-културен феномен, сходен с отровите във фармацията - балансът между полза и вреда е в количеството и употребата. Тя предполага свободен избор при възрастните, но и максимална защита при децата, тъй като още нямат културна идентичност и социален опит, за да направят такъв избор.

Това в обратен ред показва, че склонността към репресии срещу възрастните, заради пороците им, е държавен патернализъм, който гледа на тях като на „деца с мустаци”. Радичков беше казал, че „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки”. И тези грешки са допуснати от Бога, така че няма как да бъдат поправени от сърдити на човека дидактици и консерватори.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”

Ерих Кестнер, германски писател, роден на 23 февруари преди 121 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.