ПОЛИНА ПАУНОВА, "Свободна Европа"

Много медии публикуваха колажи с министъра на отбраната Красимир Каракачанов. В социалните мрежи се появиха цели албуми "Най-доброто от КаракаЧАНТИЧКА". Миналия месец темата бе друга. По-миналия - още по-друга. Смешните колажи по актуални теми обаче са нещо, което много хора очакват.

Кой стои зад тези кибер карикатури?

Най-верният отговор е – колективният фейсбук-фолклор. Двама души обаче се открояват. Те следят актуалните теми и реагират мигновено. За разлика от традиционните карикатуристи, те не ползват четка или молив за сатирата си, а Photoshop.

Казват се Иван Червенков и Валдес Радев. В последните години почти не съществува гаф на публична личност, който те да не са осмели.

По професия Червенков е инженер и работи в IT-индустрията. Описва се като "44-годишен, женен, с две деца и банков кредит". "Още чакам Сорос да ми се обади, но не би", добавя на шега Червенков.

Валдес Радев също е женен с две деца. Завършил е кино и телевизионна режисура.

Да се върнем към началото на тази история.

Защо Каракачанов с торбичка?

"Оставката на Каракачанов BILLA в джоба му". Или пък "всяко куче става Каракачанска овчарка ако го пъхнете в пазарска торба BILLA". Знаете вече за вълната в социалните мрежи колажи и остроумия по адрес на министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

Всичко започна от пристигането му на посещение в САЩ заедно с премиера Бойко Борисов. Тогава Каракачанов единствен от делегацияга мина по червения килим с ръчен багаж. Това се стори забавно на някои и в социалните мрежи малкият куфар беше заменен от пазарски чанти, найлонови торбички с различни рекламни надписи, дори и дисаги. Министърът обясни, че няма охрана, която да му носи багажа. Духът обаче вече беше напуснал бутилката.

Торбичките го "съпътстваха" и при посещението му в Египет. Иван Червенков го видя така:

И тъкмо когато вълната с шеги затихваше, министърът гостува в бТВ и помоли да не му правят колажи:

"Аз много се радвам, че социалните мрежи много се вълнуват. Само ги моля да не правят монтажи. Защото бяха направили един монтаж при слизането ми във Вашингтон, че слизам с плик от една марка супермаркети… Това го възприемам като закачка", призова Каракачанов.

Без торбичка ли? "Добре", отговори Валдес Радев.

Какво е кибер-карикатура?

"Честно казано не знам как работи всичко това". Така Валдес отговаря на въпрос как едно събитие се превръща в кибер карикатура. "Понякога просто сядаш, включваш компютъра и няколко минути по-късно от екрана вече те гледа някаква тъпотия, на която хората се заливат от смях. Освен това с този политически така наречен "елит" всичко това е много лесно", допълва той.

Червенков пък казва, че всичко е лесно – стига да имаш желание, малко сръчност и... Photoshop.

Някои описват колажите като вид протест, други смятат, че просто едни хора "се правят на умни". Трети твърдят, че с тях се отвлича внимание от сериозните теми на деня. Какво казват авторите им?

"Лично за мен е само и единствено изразяване на личната ми гражданска позиция", твърди Червенков. "Насреща имаме всякакъв вид „медии“, преливащи от "журнализъм“, славославящи "анализатори“ и прочие стожери на властта и "морала“, самозабравили се властници и гротеска на това, което имаме като държава. В тази ситуация най-бързо и лесно изразявам себе си със средствата, които владея – в случая визуално", разказва той.

"Не всеки се изразява така, но всеки може лесно да сподели същата позиция в социалните медии. Все пак една картина казва повече от хиляда думи – колкото и да е изтъркано, толкова е и вярно", добавя IT-специалистът.

Радев пък има друго виждане: "Доста често се чудя как би реагирал Хоумър Симпсън (герой от анимационния сериал "Семейство Симпсън" - б.р.) в някаква ежедневна ситуация и си казвам: Той щеше да го направи така".

"Иначе бунтът за мен е 7-8 хил. човека с по една лопата в ръце, но сме прекалено заети с това да се мотаме наоколо, да се почесваме и да се чудим как така се случи всичко това", обяснява режисьорът.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.