БОРИС МИСИРКОВ, "ФЕЙСБУК"

Уважаема госпожо Фандъкова,

Тези дни бяха премахнати строителните заграждения около новата метростанция на Орлов мост. Въпреки всички предизборни обещания за по-качествени строителни работи в столицата и строг контрол на изпълнението им, алеите в тази част на Княжеската градина са тотално обезобразени след ремонта.

Извивките на възстановените алеи не отговарят на оригиналната им линия и се разминават сериозно с радиуса на съществуващите неремонтирани алеи. Снадките на старите и новите алеи са изпълнени по безобразен начин, с ъгли и чупки, които нарушават автентичната геометрия на парковото пространство.

Най-сериозният проблем е, че на мястото на масивните гранитни бордюри, с които са обрамчени и останалите алеи в Княжеската градина, са поставени евтини бетонни бордюрчета с широчина 8 см. Оригиналните гранитни бордюри допреди 2-3 дена бяха струпани на строителната площадка, а сега са извозени.

Като оставим настрана естетическата страна на проблема - а систематичната подмяна на качествените автентични елементи от градската среда с евтини малотрайни заместители не само съсипва облика на града, но и руши историческата ни памет - бих искал да задам няколко практически въпроса:

1. Ако тази смяна на материала е заложена в първоначалния проект, каква е причината за нея? Всеки нормален инвеститор би задържал всички качествени строителни материали, които са налични на площадката и годни за преизползване - вместо да поръча нови с по-ниско качество, да плати доставката им, а накрая и извозването на оригиналните елементи. Никой стопанин, който държи на имота си, не би подменил доброволно скъп и на практика вечен материал с евтин и малотраен заместител - за сравнение може да се види състоянието на разпадащите се бетонни бордюри, положени преди 8 (осем) години в локалното платно на бул. “Цар Освободител” отсреща, на метри от Княжеската градина.

Дори и да се е налагала частична подмяна или допълване на бордюрите, след всички други реконструкции в града Столична община би трябвало да притежава предостатъчни запаси от масивни гранитни елементи, които да се използват отново поне в най-представителните части на столицата.

2. Ако решението за смяна на материала е взето по хода на строителството, кой е отговорен за него?

3. Чия е собствеността върху извозените вече гранитни елементи?

Според бърза справка на предлаганото на пазара, цената на новопоставените бетонни бордюрчета е около 4 лв./л.м. по цени на дребно. Масивните гранитни бордюри са рядкост и цената на най-простия бичен гранит се движи между 60 и 82 лв./л.м. за дебелина 30х15 см. (доста по-малка от размера на оригиналните бордюри от Княжеската градина).

Ако извозените материали продължават да бъдат собственост на Столична община, какви са плановете й относно по-нататъшното им използване?

Ако материалите остават във владение на строителя - калкулирана ли е разликата в стойността на доставените и извозените бордюри, и заложена ли е тя в договора за реконструкция? Ако не, тази разлика на практика се явява допълнителна нерегламентирана печалба на строителя за сметка на инвеститора.

Ако въпросните бордюри вече са собственост на трето лице, какво е получила Столична община в замяна?

4. Ще бъдат ли възстановени току-що положените алеи в оригиналната им геометрия, така че да се свържат адекватно с останалите неремонтирани части на парка - и за чия сметка?

Всички тези питания засягат конкретен сектор от Княжеската градина, но са валидни и за пространството около новата метростанция при Военна академия, и като цяло за начина, по който се случва реконструкцията на пътните настилки в историческата част на града.

Надявам се на скорошен отговор на поставените въпроси.

 

С уважение:

Борис Мисирков

 

П.П. Същото питане е зададено и през портала на контактния център на Столична община. 

Коментари  

0 #1 Красимира Ваева 30-12-2019 10:50
Присъединявам се към въпросите на г-н Мисирков и също очаквам спешен отговор от Общината.
С уважение:
Красимира Вачева
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.