БОРИС МИСИРКОВ, "ФЕЙСБУК"

Уважаема госпожо Фандъкова,

Тези дни бяха премахнати строителните заграждения около новата метростанция на Орлов мост. Въпреки всички предизборни обещания за по-качествени строителни работи в столицата и строг контрол на изпълнението им, алеите в тази част на Княжеската градина са тотално обезобразени след ремонта.

Извивките на възстановените алеи не отговарят на оригиналната им линия и се разминават сериозно с радиуса на съществуващите неремонтирани алеи. Снадките на старите и новите алеи са изпълнени по безобразен начин, с ъгли и чупки, които нарушават автентичната геометрия на парковото пространство.

Най-сериозният проблем е, че на мястото на масивните гранитни бордюри, с които са обрамчени и останалите алеи в Княжеската градина, са поставени евтини бетонни бордюрчета с широчина 8 см. Оригиналните гранитни бордюри допреди 2-3 дена бяха струпани на строителната площадка, а сега са извозени.

Като оставим настрана естетическата страна на проблема - а систематичната подмяна на качествените автентични елементи от градската среда с евтини малотрайни заместители не само съсипва облика на града, но и руши историческата ни памет - бих искал да задам няколко практически въпроса:

1. Ако тази смяна на материала е заложена в първоначалния проект, каква е причината за нея? Всеки нормален инвеститор би задържал всички качествени строителни материали, които са налични на площадката и годни за преизползване - вместо да поръча нови с по-ниско качество, да плати доставката им, а накрая и извозването на оригиналните елементи. Никой стопанин, който държи на имота си, не би подменил доброволно скъп и на практика вечен материал с евтин и малотраен заместител - за сравнение може да се види състоянието на разпадащите се бетонни бордюри, положени преди 8 (осем) години в локалното платно на бул. “Цар Освободител” отсреща, на метри от Княжеската градина.

Дори и да се е налагала частична подмяна или допълване на бордюрите, след всички други реконструкции в града Столична община би трябвало да притежава предостатъчни запаси от масивни гранитни елементи, които да се използват отново поне в най-представителните части на столицата.

2. Ако решението за смяна на материала е взето по хода на строителството, кой е отговорен за него?

3. Чия е собствеността върху извозените вече гранитни елементи?

Според бърза справка на предлаганото на пазара, цената на новопоставените бетонни бордюрчета е около 4 лв./л.м. по цени на дребно. Масивните гранитни бордюри са рядкост и цената на най-простия бичен гранит се движи между 60 и 82 лв./л.м. за дебелина 30х15 см. (доста по-малка от размера на оригиналните бордюри от Княжеската градина).

Ако извозените материали продължават да бъдат собственост на Столична община, какви са плановете й относно по-нататъшното им използване?

Ако материалите остават във владение на строителя - калкулирана ли е разликата в стойността на доставените и извозените бордюри, и заложена ли е тя в договора за реконструкция? Ако не, тази разлика на практика се явява допълнителна нерегламентирана печалба на строителя за сметка на инвеститора.

Ако въпросните бордюри вече са собственост на трето лице, какво е получила Столична община в замяна?

4. Ще бъдат ли възстановени току-що положените алеи в оригиналната им геометрия, така че да се свържат адекватно с останалите неремонтирани части на парка - и за чия сметка?

Всички тези питания засягат конкретен сектор от Княжеската градина, но са валидни и за пространството около новата метростанция при Военна академия, и като цяло за начина, по който се случва реконструкцията на пътните настилки в историческата част на града.

Надявам се на скорошен отговор на поставените въпроси.

 

С уважение:

Борис Мисирков

 

П.П. Същото питане е зададено и през портала на контактния център на Столична община. 

Коментари  

0 #1 Красимира Ваева 30-12-2019 10:50
Присъединявам се към въпросите на г-н Мисирков и също очаквам спешен отговор от Общината.
С уважение:
Красимира Вачева
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.