ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

Спиралата на конфронтацията между Европа и Путинова Русия навлезе в нова фаза - и то по повод на една война, която приключи преди почти 75 години. След няколко месеца предстои юбилей от годината на победата и страстите тепърва ще се нажежават - особено когато става дума за това кой е бил виновен за тази война. И затова не е чудно, че Путин реагира толкова остро на една резолюция на Европарламента, която подчертава сходствата между двата тоталитарни режима и осъжда пакта Молотов-Рибентроп, отворил пътя (според Европа) към Втората световна война.

Защо Русия пое греховете на Съветския съюз?

Сегашният сблъсък между различните възгледи ще продължи дълго и ще се води агресивно - дотогава, докато Русия не се откаже да бъде политически и историко-идеологически правоприемник на Съветския съюз. Но защо ли младата Русия, току-що освободила се от съветския тоталитаризъм, реши да поеме греховете на СССР? На това му се казва глупаво решение!

От гледна точка на историческата логика ролята на правоприемник на Съветския съюз поставя Русия в трудно положение и я изолира от цивилизования свят. Така на практика тя признава, че Сталин е бил прав по главните въпроси. А Сталин е самото Зло - не само за Европарламента, но и за Манделщам, Ахматова, Пастернак, Солженицин, Шаламов, за цялата велика руска интелигенция.

Може би да признаем успехите на Сталин във вътрешната политика? Индустриализацията беше проведена в чудовищни условия, целият режим беше изграден върху лъжа, омраза и терор както по отношение на класовия враг, който всъщност беше най-продуктивната част от обществото, така и по отношение на цялото население, което стана жертва на непреодолимия страх от репресии. Или може би да признаем успехите на колективизацията и големия терор в края на 1930-те години? Всичко това е немислимо, освен ако не навлезем в територията на безумната и безсмислена комунистическа идеология.

Всъщност няма нужда всичко това да се признава, достатъчно е да се замълчи по тези въпроси. Ето как в днешна Русия се ражда положителният образ на Съветския съюз и на самия Сталин.

Да поддържаш линията на Сталин във външната политика - това на практика означава да мечтаеш за възраждането на съветската империя и да плашиш съседите, които причисляваш към сферата си на влияние, без да ги питаш за мнението им. Мигар някой е питал съседите за мнението им, когато са подписвали пакта между Сталин и Хитлер? По онова време всичко се решаваше от позицията на силата, тъй че малките балтийски страни се оказаха в безпомощно положение.

Втората световна война започва не на 22 юни 1941, когато Германия напада СССР, а на 1 септември 1939 година - една седмица след подписването на договора между Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски съюз. Сталин много бързо окупира голяма част от Полша, балтийските държави, Финландия, Бесарабия, Северна Буковина. Слабите съседи са истинска радост за онзи, който се стреми да увеличава територията си. Тази радост продължава до ден-днешен.

Външната политика на Съветския съюз се свежда до Студената война и омразата срещу „капиталистическото обкръжение" - тоест, срещу западните демокрации. Хитлеровият режим също мрази демокрацията - с тази разлика, че в случая омразата е не класова, а расова.

Когато един ден Русия стане демократична страна

Да сравняваш тези тоталитарни режими на омразата е трудна работа. В своята бесовска природа те са неравностойни. В идеологията на комунизма първоначално звучи нотка на социална справедливост, която привлича лявата интелигенция на Запад. А Хитлер беше обявен за безусловен враг на цялото човечество. Както и да го погледнем, в историческа перспектива СССР наистина се оказва нещо по-прилично от „Третия райх".

Но отвъд разликата в идеологиите, има и още една разлика. Нацистка Германия беше разгромена от Съветския съюз и западните му съюзници, което помогна на Западна Европа да се освободи. Докато тъй наречените „народни демокрации" изпитаха на гърба си същинския ужас на сталинизма. В резултат от това Съветският съюз и до ден-днешен си остава нещо като мит за Западна Европа - и същински пъкъл за Източна.

75-годишнината от победата във Втората световна война, която ще отбележим през май, е безспорно велика дата. И когато един ден стане демократична страна, Русия ще трябва да излезе на чисто както със себе си, така и със съветските ужаси. А победата никога няма да бъде забравена, защото тя беше без съмнение народен подвиг.

 

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Аз съм мръсница нито повече, нито по-малко от всяка друга жена.“

Брижит Бардо, френска актриса, родена на 28 септември преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.