НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Наричат го проблем с водата, но бедата, която сполетя Перник не е проблем, тя е тежък проблем, тя има измеренията на надигаща се катастрофа. При това тази беда не се отнася само до Перник, а е спомен от близкото бъдеще за много други наши населени места...

Перничани страдат, но те биха страдали още повече, ако знаеха и научат, че са дезинформирани. Защото тежкият проблем с водата в Перник е изключително тежък проблем, много по-тежък от това, което им се казва. Той е началото на проблема, а не неговият финален етап.

На България не й пука за този проблем.

На нея не й пукаше и когато Перник бе връхлетян от най-голямото природно бедствие в страната ни за последните 100 години - земетресението в Перник. И тогава спасението на пострадалите от земетресението бе дело и грижа само за пострадалите от земетресението.

България не демонстрира тогава дори лицемерна съпричастност и солидарност!

Ние така си караме - който си има проблем, да си му носи тревогите и бедите.

Ние сме не просто не-солидарно общество, ние сме а-, контра-, анти-солидарно общество.

Но хайде, земетресението в Перник бе природно бедствие...

Ала катастрофата с водата в Перник не е природно бедствие, това е бедствие от управленска немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност.

В България управленската немощ, некомпетентност, безразличие и безотговорност ни излизат скъпо и прескъпо, те са една от най-големите заплахи за националната ни сигурност! Рано или късно (ако не са започнали вече) това ще започне и да ни разболява, разорява, осакатява и дори убива.

Само едно не разбирам - защо когато се случи нещо хубаво при някой кмет от неговата партия, областен управител, назначен от него или министър от правителството му, славата обира премиерът, който пристига пръв на тържеството и реже лентата, среща се с журналисти, дава обилни интервюта в медиите или сам разговаря със себе си по телевизиите, а когато стане някоя национална, регионална, местна или локална беда по вина на някой министър от правителството му, областен управител, назначен от него или кмет от неговата партия, премиерът не носи никаква вина, никаква сенчица минимално дори не пада върху него, държи се като вода ненапита и поне едно „Извинявай!” не казва не потърпевшите, камо ли да понесе или сподели властовата, управленската, политическата и каквато и да било друга отговорност, включително човешката??

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 69 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.