ГЕОРГИ КАЗАКОВ, "Свободна Европа"

Случвало ли ви се е да си купите нещо модерно и престижно, преди да помислите дали ще го ползвате наистина? Може да е уред, приложение, книга, абонамент за фитнес... Нещо, което после периодично ви минава пред погледа, предизвиквайки за няколко мига един-единствен въпрос: „това защо го купих“?

Навършват се 20 години, откакто ние, българите, си "купихме" нещо подобно. Тогава решихме, че година преди да приключи задължителното образование на учениците, ние искаме да мерим тяхното можене да мислят.

Защо решихме така? Защото държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, клуб на богати и свободни държави с високотехнологични икономики, които се вълнуват от бъдещето на икономиката и към които искаме да принадлежим) измислиха ПИЗА – сложен „термометър“, който мери доколко общото училищно образование помага на децата да изградят умения да мислят критично. Тоест, да мислят, като използват информация от всякакви източници за света в който живеят, за да открият причинно-следствени връзки и да предложат решения на задачи, заедно с аргументи за тях.

ОИСР предложи на държави нечленки, които имат сериозни намерения да търсят връзките между образователните си политики и бъдещето на икономиките си, и разполагат със съответния капацитет да ползват сложен „термометър“ като ПИЗА – да го ползват наравно с държавите членки. Ние се възползвахме. Дотук нищо лошо. Лошото е, че 20 по-късно при представянето на шестите поредни резултати от меренето, слушаме цяла седмица коментари от отговорни за образователната ни политика наши представители, които ни казват, че нямаме и най-малка идея „ние защо го купихме този термометър за функционална грамотност ПИЗА?“.

Ето тук само най-ярките примери накратко:

Поколенческото заклеймяване: „47% от българските деветокласници са функционално неграмотни / удариха дъното“

20 години този резултат се върти около тази стойност. И нито един „експерт“ не си направи труда да отбележи, че възрастните български граждани се отличават със същия, че и по-висок процент и да направи поне едно, та ако ще и най-простото изследване на проблема, като например подложи представителна извадка от възрастните граждани на тестовете на ПИЗА за 15 годишни.

Децата растат около значими за тях възрастни и учат от тях. Досега няма известен случай функционално неграмотен възрастен да е научил дете на функционална грамотност. Затова резултатът от меренето ще стои дълго време същият.

Професионалното заклеймяване: „Българските учители в мнозинството си използват методи на преподаване, ориентирани към знания, а не към компететности... ние инвестираме в тях, но резултатите от нашите инвестиции ще са налице след 6-9 години, такъв е цикълът“

Това твърдение удобно е забравило, че декларациите за „компетентностeн подход“ в Закона за училищното образование, са в тежък и непримирим конфликт с учебните планове и програми (определени с наредби), а учителите изпълняват... наредбите.

Общо не повече от 50 измежду 2400 училища имат търпението и енергията да кандидатстват пред МОН, за да получат скромната 10 процентова „свобода“ да пренаредят учебните си програми по различен начин – по-мотивиращ за учениците им.

Така нареченият „компетентностeн подход“ или грижата на учителя „какви умения ще развиваме днес с учениците с тези теми?“ искат много повече от 10 процента отчетна и мониторирана от МОН „свобода“ и много повече сътрудничество между учителите от един екип, отколкото сегашната строга нормативна самота на учителя позволяват. Който не вярва, да огледа отблизо най-добрите ни училища и ще забележи, че всичките им „предимства“ са в това, което го няма в нормативната база. Но което е измислено, осигурено съдържателно и времево от педагогическия екип – по негова си училищна политика.

Лъжата след всеки резултат на ПИЗА: „Ще направим промени в политиката“

В последните 20 години правихме точно 2 основни „образователни реформи“ – 2000-2011 и 2015, продължаваща и до днес. Вижте графиката по-долу и сами ще се уверите, че нашите „реформи“ от гледна точка на функционалната грамотност представляват ясни спадове, докато са в ход, и връщане към същото състояние, когато приключат. По-просто доказателство от това, че реформите ни нямат за цел решаване на проблема с функционалната грамотност, трудно може да се измисли.

Лъжата: „Ще сменим тестовете от НВО с подобни на ПИЗА и учениците ще се представят по-добре“

Тази теза е особено обидна за функционално грамотните български граждани, защото нашите тестове от НВО са предназначени за конкуретен подбор и индивидуално класиране при прием, а тестовете на ПИЗА мерят по колко ученици от кохорта преминават 6-те степени на функционална грамотност – т.е. няма начин да класирате децата за прием по резултатите от тест като ПИЗА.

Димката: „Опростяването / разтоварването е решението на проблема с функционалната грамотност“

Тезата е стара (от 2000 г. още) и служи да прикрие пълната непрозрачност, безотговорност и липса на принципи при определянето на общия минимум на учебното съдържание и рамките на учебния план от страна на МОН. Особено ясно това се видя при публичните съобщения тази седмица, въпреки че действащият ЗПУО определи в твърди текстове изискване за 3 пъти повече „учебно време за упражнения“ (т. е. именно за развиване на умения за прилагане на наученото). Всеки от бившите и настоящи държавни експерти в образованието, размахващи тезата за „опростяване / разтоварване“ първо дължи на нас, гражданите, отговор на въпроса – за какво отива времето за упражнения на децата от 2015 до днес и ако такова пак няма в изисквания от новия закон обем, защо го няма?

И две думи за финал: хубаво е да имаш добър уред за мерене на функционална грамотност, но ако не можеш да осигуриш екип от функционално грамотни хора да го използва компететно, ползата от него ще си остане нула. Като досега.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Не всичко е перфектно в този несъвършен свят, само любовта е съвършена в своето съвършено несъвършенство.”

Ингмар Бергман, шведски режисьор и сценарист, роден на  14 юли преди 102 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.