РАДИНА РАЛЧЕВА, „Дневник”

Нека ви разкажа една случка от миналото. Мой познат, чужденец и крупен инвеститор беше пристигнал в България, за да проучва инвестиционни възможности. Настанил се бе в района на НДК. Стоя три дни. И едната вечер, когато се видяхме, имахме леко комичен разговор. Той е много възпитан и сдържан човек, деликатен чак. И ме пита дали този район, в който се намира хотелът му, е добър район на града. На вид невинен въпрос, но аз веднага усетих, че не го задава току така и попитах какво има предвид. А той ми каза, че като ходил в района (Витошка) и му направило впечатление, че има много от т.нар. "работещи момичета". Аз леко повдигнах вежди, защото да има, да има, но чак пък много... Човекът много се сконфузи и се опита да ми дообясни, като ми показа дискретно две млади момичета в съседство, понеже имало много като тях по заведенията наоколо.

И така картинката ми се изясни. Той говореше не за работещи момичета, а просто за момичетата, които виждаме всеки ден – с екстенъшъните, допълнителните мигли, тежкия грим, инжектираните устни и тн. Само че за хората от други страни

такова изобилие на "коригирани" момичета е сигнал за нещо съвсем друго

и той логично беше помислил, че се намира в специфичен район на града с червени фенери. Обясних му как стоят нещата, което доведе до още по-комичния въпрос "Значи искаш да кажеш, че онзи канал с полу-голите момичета, които пеят, не е някакъв специален еротичен канал ли?". Да, точно това исках да кажа. Човекът беше попаднал на "перлата" на чалга музиката по онова време и мислеше, че това е еротичен канал с музика. Та така. Изяснявахме си кулурен и социален контекст, мода и тн. Самият този човек е баща на две дъщери. Най-трудно му беше да осмисли информацията, че някои момичета получават като подарък за завършване на училище пластични операции.

Разбира се, можете да ми кажете, че той е изключение и че неговият стандрат и социален кръг са много специфични. И ще бъдете прави за момента, в който се развива действието. Но иначе този човек не е наследил нито титли, нито богатство и има много скромен произход. Искам да кажа, че не се е родил със сребърна лъжичка в устата и не е живял в замък. Забогатява на доста късна възраст. И, между другото, е един от малкото крупни инвеститори, които познавам, които се интересуваха (по време, когато в България тази дума рядко я споменаваше някой) повече от репутацията на една компания, отколкото от due diligence доклада за нея.

Та този инвеститор проучва каквото проучва и си тръгна от България,

без да реши да инвестира тук. Каза ми, че нещата не му изглеждат добре.

Това по времето, когато на всички нас ни изглеждаха доста добре и си мислехме, че сме отлепили.

Тогава не се замислих много над думите му, че нещата не му изглеждат добре, но от дистанцията на времето вече знам какво е имал предвид. Как е разбрал какво предстои само за няколко месеца проучвания и няколко дни в страната, не знам. Но явно беше отчел тенденция. Тенденция, която следваме упорито и до днес и която не ни води към по-добро бъдеще. Също като изкуствено изглеждащите момичета, чиято фасада е лъскава, но не е ясно какво крие, така и ние в някакъв момент в миналото приехме да живеем сред декори. Сред добре изглеждаща сценография. Не стана изведнъж. Постепенно стана.

Знаете ли какво е общото между мутрите, чалгата, пластмасовите момичета и сегашния ни хал. Общото е имитацията. Чалгата е еманация на подтиснати базови страсти и нещо като крайна форма на купон като за последно. Като гурме вечеря преди изпълнение на смъртно наказание. Чалгата е имитация на щастие. Мутрите са имитация на успех с всичките му външни атрибути и нищо от истинското съдържание на успеха, които е градивен. Пластмасовите момичета са имитация на живот реклама. Все едно си поръчвате мечтана кола или екзотична почивка. Само че си поръчвате всъщност външен вид по каталог. И сегашният ни хал е имитация. Имитация на истинско общество, имитация на институции, имитация на пазарни правила, имитация на медии, имитация на закони и тн. Фасада. Както казваше Морфей във филма "Матрицата" –

"това е светът, който забулва очите ти, за да те остави сляп за истината".

Ето това е общото. Те са едно и също нещо, просто негови проявления на различни нива.

В някакъв момент в недалечното минало приехме да се преструваме, че всичко е наред. Приехме да ни вкарат в матрицата, в която е по-лесно. Някой друг решава вместо нас, от нас нищо не зависи, ние нямаме думата, ние не можем да променим нищо... Мантрата на безсилието е удобно прикритие за всеки компромис, който сме направили, за всяка отстъпка, за всяко премълчаване, за всяко примирение, за всяко съглашателство, безпринципност, предателство. Когато позволихме мутрите да ни управляват, когато оставихме чалгата да расте и да се възпроизвежда във всяка сфера на живота ни, когато не се съпротивлявахме на реабилитацията на ченгетата, когато предадохме правата си, допуснахме да ни противопоставят, започнахме да мразим различните, наказвахме почтените, отричахме умните, тъпчехме слабите, спряхме да си помагаме и да се подкрепяме, някъде тогава се съгласихме да живеем в имитация. А това е трудно нарушим пакт.

Онези, които осъзнават проблема, са твърде малко, за да въздействат на мнозинството.

Мнозинството пък няма начин да си признае, че са го преметнали. Вместо това все повече ще се ожесточава срещу дръзналите да го кажат. А и кукловодите обичат фасади, защото това е тяхната естествена среда. Те имат нужда от фасади, така че не разчитайте на кукловодите да махнат декора. Не звучи осочено оптимистично, нали?

В едно общество е важно какви модели доминират. Защото то е система и за да функционира добре, му трябва баланс. Ако тежестта се измести в едната посока и няма противодействие, системата става дисфункционална и започва да възпроизвежда пороците си. И ако някой се надява на месия или чудо, че да се счупи този порочен кръг, такива няма да има. Решението не е в строителите на декори, а в онези, които живеят сред декорите.

Искаше ми се моят познат, инвеститорът, да беше сгрешил. Тогава мислех, че греши. По всичко изглеждаше, че греши. Така е с фасадите, те са там, за да изглеждат добре, да те подмамят и да се успокоиш. За да щракне капанът.

Но пък има добра новина. И това ще отмине. Просто ще е с цената на няколко похарчени поколения. Освен ако не съборим декорите. Тогава ще имаме други проблеми, де. Но и други възможности.

 

Радина Ралчева има богата експертиза в областта на мениджмънта и публичните комуникации. Работи в EMEA Communications Manager в американската глобална корпорация Corning в Берлин и отговаря за комуникациите за целия регион. Носител е на грамота за принос към правозащитността и човешките права "Човек на годината" 2014.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.