ПЪРВАН СТЕФАНОВ, DW

Много е модно да се казва "няма ляво, няма дясно". Да, наистина, напоследък като че ли по-яркото деление е на практика между консервативно и прогресивно, между затворено и отворено общество. Или между протест и статукво. Но има и ляво, и дясно. Чувам този дебат ясно по света. Даже дясното зазвучава още по-дясно, а лявото - по-ляво; поляризират се. 

Чух го наскоро и сред млади изследователи и активисти, които говореха какво може и трябва да се направи за страната ни. Да, няма шега, най-накрая успях да чуя истинско „ляво" и „дясно" в България - на младежката Кръгла маса, която наскоро организирахме с „Галъп интернешънъл“ и Института „Иван Хаджийски“. Чух точно това - един разказ, който казва: личната инициатива е начинът да оправим нещата, надеждата е в съзнателността, предприемчивостта, даже предприемачеството. И един друг разказ, която напомня: как да е предприемчив онзи, който се е родил в гето? Бъдете солидарни, а не конкурентни срещу опасностите, големите неравенства правят обществото невъзможно.

Какъв е "българинът"?

Това именно са „лява"  и „дясна" рецепта. А не „източна“ или „западна“ (каквито всъщност са тривиалните левица и десница у нас), нито носталгична или реформаторска, а именно солидарна или индивидуална, материалистична или идеалистична. Базирана на пари или базирана на ценности. Говореща за състезателност и пазар или назоваваща ясно капитализма като потенциален проблем.   

Впрочем много пъти си обясняваме някакви неща с „реалността в България“, с това какъв е „българинът“ и т.н., а става дума преди всичко за начина, по който случилият се у нас модел на капитализъм действа. И няма нищо идеологическо или пристрастно в това да го признаем. Тук не става дума за „манталитета на българина“, а  за манталитета на декласирания човек, оставен в задния двор. Намачкан.

Обяснението на голяма част от проблемите у нас е не толкова в липсата на законност, завещана от някакви мистични източни наши корени, или разписана в някакъв секретен план на бивша върхушка и пр., а просто в голямото изключване на хора. Оставянето им без житейска перспектива. Мнозина ще ви кажат: бедни са, защото не се образоват. Но, простете, това е утопия. По-скоро май е вярно другото: не са образовани, защото са бедни. Изключеният човек е безпросветен и може да бъде озлобен.

Илюзии и реалност

А помните ли колко наивно повярвахме – че държавата уж не бива да я има и т.н. Всичко живо тръгна да регистрира фирми и изгоря, да връща земя в реални граници, без да знае как се държи мотика, да прави болниците търговски дружества.

Оказа се, че можеше и иначе. И може би трябваше да е иначе. 

У нас победи един доста радикален прочит на капитализма с всичките му крайности. А тези крайности често водят до монополизация, срастване на пари и власт, тежки регионални различия и голямо социално неравенство. Разбира се, някои ще напомнят (и с право), че това едва ли е истински пазар – защото мнозина разчитат на поръчки на властта, има ниско усещане за справедливост и т.н. И ще ви кажат, че не е проблем пазарът, а това, че не е достатъчно пазар. И това е вярно. Аз бих добавил още: проблемът е, че не произвеждаме достатъчно, не добавяме стойност.  

Но какъвто и да е проблемът на българската икономика и общество, а това е проблем, който поражда прословутото постоянно усещане за нещастие, много рядко се чуват действително леви рецепти. Но не леви от типа „да дадем пари на тези, които нямат“, а от типа „повече сдружаване, солидарно отстояване на права, синдикализъм" – с други думи истински леви, а не като тези, които най-често идват от днешната... основна левица.

Левият прочит е стигматизиран от години

У нас левият етикет е стигматизиран от години. Изследване за младежта на фондация „Фридрих Еберт“ в целия балкански регион преди година показа, че само 7% от младите у нас се определят като леви. Едва в последните години човек по-ясно може да забележи някакво общество от млади леви - най-вече на интелектуалната карта на София. Много по-добре поставени в медиите са, например, пропазарните икономически мозъчни тръстове младите либертарианци и т.н.

Наскоро Владислав Горанов споменал нещо за липсата на солидарност у нас. Едно от нещата, в които може би е прав. Наистина сме удивителни индивидуалисти, а синдикатите ни са цяла отделна тема. И все пак, странно е, че чак сега, цели трийсет години след началото на промените, пониква някаква млада среда за ляво мислене в София. И то, може би, само в София.

Вместо това сред младите хора у нас все по-обилно се появява другият прочит, свързан с младата екосистема от места за учене, социално предприемачество, за стартиращи бизнеси, технологични иновации. Това се разпространява като социална тъкан по западняшки модел - лабове, инкубатори, споделени работни пространства и т.н. Места, които се мъчат да възпитават лична инициатива. По време на младата Кръгла маса имаше много лични примери. 

Тези места са толкова вдъхновяващи, че е заразно. И това е едно от хубавите неща, които се случват напоследък. Вярно, голяма част от тези неща приличат на симпатични изключения, а не на зараждащо се правило, но нищо. Приличат на благотворителност, а не на рецепта. Но когато липсва достатъчно добра обща визия в страната, и мрежовите форми на благотворителност също са посока.

Има място и за двете рецепти

От години у нас като социална норма се издига гражданското общество. Което значи: не коопериране или синдикализъм, например, а силен неправителствен сектор и т.н. Всичко това, разбира се, е нормално. Просто това победи в Студената война.

Но време е да стане ясно, че място под слънцето имат и двете рецепти. И колкото повече се карат те, толкова повече се прочиства и нормализира политическата среда у нас. Има място и опитът за приучване на хората към капитализма, и помощта за онези, които не успяват. България категорично не бива да допуска огромно разслояване и силни регионални различия, както и отчуждаване на хора от хора. И в същото време не бива да спира да разчита на добрите лични и корпоративни примери. На гражданските си инстинкти. На свободата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.