ДИАНА ИВАНОВА, "Свободна Европа"

Анализите на живота преди и след 1989 година често изпускат от внимание една от най-важните социални промени на прехода – реабилитирането на доброволчеството. За повечето млади хора днес то е естествена лична потребност, начин да проявиш солидарност, да дадеш времето и уменията си на кауза, която ти е по сърце. Днес те трудно могат да си представят, че думата “доброволци” по време на реалния социализъм беше символ на цинизъм, натиск и просто друга форма на контрол.

Тази промяна стана бавно и почти невидимо, но зад нея стоят стотици хора, съзнателно работещи в тази посока. Именно тази промяна е едно от големите доказателства, че българското общество днес е коренно различно от това преди 1989 година.

През 2003 година с група съмишленици започнахме доброволен проект в северозападно българско село. Доброволността се изразяваше в това, че всеки си плащаше сам за престоя и отделеното време и отзад не стоеше никакъв донор, спонсор или организация. Тогава дори близки приятели не вярваха, че това е така. Както по-късно разбрах, повечето подозираха все пак наличието на някакъв скрит донор или някакъв европейски проект. С годините подозренията изчезнаха (или намаляха), защото доброволчеството си остана ключова част на нашия проект и оттогава самите ние станахме домакини на над 100 доброволци от България и цял свят.

Тази случка е показателна за друго – колко дълго в главите ни стои наследството на реалния социализъм, който направи много, за да лиши от съдържание думата “доброволчество”.

“Доброволен бригадирски труд”

За младите хора това навярно звучи еретично, защото носталгията по социализма възхвалява именно солидарността и липсата на материализъм в отношенията между хората тогава. Ако човек разглежда исторически книги и брошури от времето на реалния социализъм, ще се удиви колко “доброволен труд” е вложен в построяването на паметници, заводи и улици, колко “доброволни дарения на трудещите се” са били събрани за различни каузи, с колко “доброволен бригадирски труд” е прибрана селскостопанската реколта. При прочита и тълкуването на тези думи трябва да се внимава.

В първите години от установяването на комунистическата диктатура ентусиазмът наистина е масов и благодарение на него се построяват ключови места като Димитровград, Прохода на републиката, електроцентрали, жп линии. По-късно летните и есенни “доброволни бригади” на ученици и студенти стават всъщност задължителни – за този, който не участва, има административни наказания, дори заплаха за изключването от училище или университет. Символичното или никакво заплащане демотивира младите хора и през 80-те кражбите, измамите с нормите, вандализмът – стават напълно нормални.

Забравени са и други форми на доброволност по времето на социализма – след Унгарските събития от 1956 година Българската комунистическа партия създава така наречените ДОТ – доброволни отряди на трудещите си. Целта им е „да смазват още в зародиш всеки опит за контрареволюция и остра вражеска проява“. През 60-те години са им възложени и полицейски функции – да следят за реда и„хулиганските прояви“. Участниците в тези доброволни отряди се радват на редица привилегии.

Така реалният социализъм успява да подмени истинското съдържание на думата „доброволчество“ и да я направи синоним на двойствена акция, контролирана от властта, зад която се крие винаги нещо друго.

"Живот в един общ по-добър свят"

Изследване на Евробарометър за нагласите спрямо доброволчеството през 2007 година показва, че едва 10 процента от хората в България са участвали в някакви доброволни дейности, при средна стойност 22 процента за страните в Европейския съюз. Разликите в различните европейски страни са големи и анализът показва, че не само комунистическото минало играе роля в тези нагласи. Според изследване на Европейския парламент от 2015 година например, най-активни са младите хора в Ирландия, Дания и Холандия – където над една трета от младите хора са участвали в доброволни дейности. Португалия и Гърция са пък страни с традиционно ниско ниво на доброволчество.

В България нещата оттогава се променят съществено. Според изследване на Алфа рисърч от 2019 година за най-голямата платформа за доброволни инициативи – Time Heroes, 24 процента от българите са активни доброволци и повечето редовно участват в доброволни акции. Time Heroes, създадени през 2011 година именно за да развиват доброволческата култура в България, успяват да дадат публичност на над 1940 доброволчески каузи и да създадат мрежа с над 61 300 доброволци.

30 години след промените почти няма кътче на България без доброволни инициативи. Да си доброволец днес е дума, на която хиляди млади хора върнаха истинското съдържание - солидарност с хора и места в нужда, отворено сърце, желание за живот в един общ по-добър свят.

В тази промяна има много добри новини - ако една трета от нашето общество е способна на съпричастност и на труд за другите и ако тази тенденция нараства – българското общество невидимо, но уверено, се превръща в добро място за живеене.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но и може и да убива

Повечето български ученици завършват училище без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.