ИЛЯ КЛИШИН, "Дневник"

На 7 ноември Алексей Пивоваров (главен редактор и главен продуцент на базираната в САЩ рускоезична медийна RTVI) публикува в профила си в YouTube филмя "Гибелта на империята", който за пръв път е излъчен по телевизия НТВ още през 2013 г. В този документален филм Анатолий Чубайс, един от реформаторите от 90-те години, а сега управител на борда на държавната компания "Роснано", казва за времената на брежневския застой: "Към този момент цялата страна с изключение на няколкостотин хиляди идиоти, е разбирала, че е изградена върху лъжа".

Последваха стотици новинарски съобщения, че "Чубайс нарече идиоти вярващите в искреността на режима граждани на СССР" (заглавието е истинско, не съм го измислил) и в резултат на това темата се нареди сред водещите в "Яндекс.Новостей".

Наложи се самият Чубайс да коментира тези думи от преди 6 години, а Пивоваров написа във "Фейсбук", че "не преставам да се удивлявам от припорада на информационния шум", тъй като "преди 6 години този филм мина по федерален канал и всичко беше тихо".

Какво се промени за тези 6 години?

Вече писах, че през това време бе изградена полуавтономната токсична система, състояща се от най-големите кремълски средства за масова информация, лоялни блогъри и общественици, мрежи от "анонимни" канали в Telegram, ферми от платени коментатори плюс спецслужби, наредили се на хранилката, които трупат лайкове и критики, както и брой гледания и прочитания.

Всички те се занимават с хибридна промяна на общественото мнение чрез подмяна на фактите и на дневния ред - от това, което се обсъжда в социалните мрежи до същия този Топ "Яндекс.Новостей", превръщащ се в нещо като огледало на подлежащата на деформиране реалност. В един момент можеше да ти се стори, че всезнаещите ръководители на тази екосистема всеки ден спускат "на земята" списъци с имена и теми, но сега става все по-ясно, че имаме работа с полуавтономност на тази токсична среда, в която всички действащи лица са свързани хоризонтално.

Безспорно, с известна ритмичност продължава "спускането" и понякога може да се дойде до заповед против конкретен човек или нареждане да бъде заглушена набираща популярност информация, пусната от несистемната опозиция.

Но трябва да се признае, че в момента в повечето случаи системата работи самостоятелно. На някого му е скучно, някой разчиства лични сметки, някой трябва да изпълни план за брой посещения (историята с Чубайс, впрочем, прилича най-много на последното), някой изпълнява незаконна заповед - причините може да бъдат много, но резултатът винаги е един.

Започва масирано налагане на темата, която веднага бива подхваната от други елементи на екосистемата, а след тях, уви, и останалите по-прилични издания. За много медии присъствието на една новина сред водещите на "Яндекс" е напълно основателен повод да се включат и фактически да усилят присъствието ѝ още повече.

Преди две седмици бях убеден, че не е имало инструкции да бъде смачкан филологът Гасан Гусейнов*, а сега също съм убеден в случая с Чубайс, че никой не е нареждал да бъде атакуван един напълно лоялен ръководител на държавна корпорация. Медийната глутница прекрасно знае кой може да бъде захапан и кой не бива да бъде пипан.

Разбира се, в особени случаи тази глутница яростно се нахвърля - срещу системните и несистемните либерали, общественици, които "излизат извън границите на позволеното". По този начин биват налагани - като с кучето на Павлов - условни рефлекси: така може, а така не бива. Както Гусейнов не можеше да пише за съвременния руски език, а Чубайс - да се изказва за времето на застоя при Брежнев.

Това е не просто хибридна форма на мека цензура (можеш да казваш, каквото искаш, но бъди готов 3 дни да те бомбардират с цялата артилерия), но и също така е самодоволно опиянение на силния по отношения на слабия.

Формално погледнато, ако говорехме за обществото по учебник, всеки има право да коментира всяко изказване. В това се състои и реализирането на свободата на словото. Но медийно-политическите реалности в съвременна Русия са такива, че това работи само в едната посока - опонентите на властта просто нямат достатъчно медийни ресурси, за да разгърнат поне една ответна атака.

И в крайна сметка това прави нашето дисфункционално гражданско общество още по дисфункционално и удължава пътя ни към реална конкурентна демокрация.

Авторът е един от основателите на KF Consulting, бивш журналист, медиен консултант и бивш директор на цифровите проекти на RTVI. Коментарът му е публикуван в московския в."Ведомости" под заглавие "Хибридна цензура за всички. Ресурси ма медийни атаки в днешна Русия имат само привържениците на властта".

 

*Атаката срещу доктора по филология от Висшата школа за икономика Гасан Гусейнов бе заради негова публикация във "Фейсбук", в която той нарече руския език "немощен и от клоаката". Това определение бе раздухано от социалните мрежи и подето от медиите, а той обясни, че не е имал предвид "руския език изобщо, а как го използват днес руснаците, средствата за масова информация, политиците, юристите, органите на реда, които буквално издевателстват над него". Конкретният му въпрос бе "защо някои в Русия си мислят, че руснаците в Украйна не могат да добавят към своя език и украински", а отговорът бе: "Защото, като пристигнат в Берлин, например, тези умници не се изненадват да видят по павилионите вестници не само на немски, но и на руски, турски, сръбски, френски, гръцки, полски, английски, италиански. А в Москва, с нейните стотици хиляди украинци, татари, киргизи, узбеки, китайци и немци е невъзможно да намериш нещо на друг език, освен на този немощен руски от клоаката, на който днес говори и пише тази страна."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но и може и да убива

Повечето български ученици завършват училище без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.