ИЛЯ КЛИШИН, "Дневник"

На 7 ноември Алексей Пивоваров (главен редактор и главен продуцент на базираната в САЩ рускоезична медийна RTVI) публикува в профила си в YouTube филмя "Гибелта на империята", който за пръв път е излъчен по телевизия НТВ още през 2013 г. В този документален филм Анатолий Чубайс, един от реформаторите от 90-те години, а сега управител на борда на държавната компания "Роснано", казва за времената на брежневския застой: "Към този момент цялата страна с изключение на няколкостотин хиляди идиоти, е разбирала, че е изградена върху лъжа".

Последваха стотици новинарски съобщения, че "Чубайс нарече идиоти вярващите в искреността на режима граждани на СССР" (заглавието е истинско, не съм го измислил) и в резултат на това темата се нареди сред водещите в "Яндекс.Новостей".

Наложи се самият Чубайс да коментира тези думи от преди 6 години, а Пивоваров написа във "Фейсбук", че "не преставам да се удивлявам от припорада на информационния шум", тъй като "преди 6 години този филм мина по федерален канал и всичко беше тихо".

Какво се промени за тези 6 години?

Вече писах, че през това време бе изградена полуавтономната токсична система, състояща се от най-големите кремълски средства за масова информация, лоялни блогъри и общественици, мрежи от "анонимни" канали в Telegram, ферми от платени коментатори плюс спецслужби, наредили се на хранилката, които трупат лайкове и критики, както и брой гледания и прочитания.

Всички те се занимават с хибридна промяна на общественото мнение чрез подмяна на фактите и на дневния ред - от това, което се обсъжда в социалните мрежи до същия този Топ "Яндекс.Новостей", превръщащ се в нещо като огледало на подлежащата на деформиране реалност. В един момент можеше да ти се стори, че всезнаещите ръководители на тази екосистема всеки ден спускат "на земята" списъци с имена и теми, но сега става все по-ясно, че имаме работа с полуавтономност на тази токсична среда, в която всички действащи лица са свързани хоризонтално.

Безспорно, с известна ритмичност продължава "спускането" и понякога може да се дойде до заповед против конкретен човек или нареждане да бъде заглушена набираща популярност информация, пусната от несистемната опозиция.

Но трябва да се признае, че в момента в повечето случаи системата работи самостоятелно. На някого му е скучно, някой разчиства лични сметки, някой трябва да изпълни план за брой посещения (историята с Чубайс, впрочем, прилича най-много на последното), някой изпълнява незаконна заповед - причините може да бъдат много, но резултатът винаги е един.

Започва масирано налагане на темата, която веднага бива подхваната от други елементи на екосистемата, а след тях, уви, и останалите по-прилични издания. За много медии присъствието на една новина сред водещите на "Яндекс" е напълно основателен повод да се включат и фактически да усилят присъствието ѝ още повече.

Преди две седмици бях убеден, че не е имало инструкции да бъде смачкан филологът Гасан Гусейнов*, а сега също съм убеден в случая с Чубайс, че никой не е нареждал да бъде атакуван един напълно лоялен ръководител на държавна корпорация. Медийната глутница прекрасно знае кой може да бъде захапан и кой не бива да бъде пипан.

Разбира се, в особени случаи тази глутница яростно се нахвърля - срещу системните и несистемните либерали, общественици, които "излизат извън границите на позволеното". По този начин биват налагани - като с кучето на Павлов - условни рефлекси: така може, а така не бива. Както Гусейнов не можеше да пише за съвременния руски език, а Чубайс - да се изказва за времето на застоя при Брежнев.

Това е не просто хибридна форма на мека цензура (можеш да казваш, каквото искаш, но бъди готов 3 дни да те бомбардират с цялата артилерия), но и също така е самодоволно опиянение на силния по отношения на слабия.

Формално погледнато, ако говорехме за обществото по учебник, всеки има право да коментира всяко изказване. В това се състои и реализирането на свободата на словото. Но медийно-политическите реалности в съвременна Русия са такива, че това работи само в едната посока - опонентите на властта просто нямат достатъчно медийни ресурси, за да разгърнат поне една ответна атака.

И в крайна сметка това прави нашето дисфункционално гражданско общество още по дисфункционално и удължава пътя ни към реална конкурентна демокрация.

Авторът е един от основателите на KF Consulting, бивш журналист, медиен консултант и бивш директор на цифровите проекти на RTVI. Коментарът му е публикуван в московския в."Ведомости" под заглавие "Хибридна цензура за всички. Ресурси ма медийни атаки в днешна Русия имат само привържениците на властта".

 

*Атаката срещу доктора по филология от Висшата школа за икономика Гасан Гусейнов бе заради негова публикация във "Фейсбук", в която той нарече руския език "немощен и от клоаката". Това определение бе раздухано от социалните мрежи и подето от медиите, а той обясни, че не е имал предвид "руския език изобщо, а как го използват днес руснаците, средствата за масова информация, политиците, юристите, органите на реда, които буквално издевателстват над него". Конкретният му въпрос бе "защо някои в Русия си мислят, че руснаците в Украйна не могат да добавят към своя език и украински", а отговорът бе: "Защото, като пристигнат в Берлин, например, тези умници не се изненадват да видят по павилионите вестници не само на немски, но и на руски, турски, сръбски, френски, гръцки, полски, английски, италиански. А в Москва, с нейните стотици хиляди украинци, татари, киргизи, узбеки, китайци и немци е невъзможно да намериш нещо на друг език, освен на този немощен руски от клоаката, на който днес говори и пише тази страна."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.