НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:

  - Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.

  - Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!

  - Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...

  Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.

  След десетина минути ми звънна отново:

  - Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!

  Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...

  Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:

  - Гледали сме Ви по телевизията.

  - Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?

  - Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

   P.S.

  Светът е малък!

  Главните герои от тази история се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

  

  30.10.2019 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но може и да убива

Повечето български ученици завършват училище, без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.