НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:

  - Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.

  - Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!

  - Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...

  Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.

  След десетина минути ми звънна отново:

  - Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!

  Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...

  Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:

  - Гледали сме Ви по телевизията.

  - Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?

  - Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

   P.S.

  Светът е малък!

  Главните герои от тази история се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

  

  30.10.2019 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.