МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, „Фейсбук” 

Моят спомен от БНТ е предимно детски.

Мама беше първо монтажистка и през ръцете й минаваха километри лента. Тогава работеше на пулт, чиито колела се въртяха ръчно, с една ръчка, за която давах мило и драго само да я повъртя. По-късно дойдоха и по-модерните пултове с автоматично въртене на кръговете с лентите. натискаше се едно копче и рулоните се завъртаха с едно тихо бучене, което много ми харесваше. Майка ми лепеше с лепенки лентата и беше много важно как ще отреже.

Водеха ме в телевизията, когато нямаше кой да ме гледа и не беше удобно да съм в театъра с баща ми. От онези години и монтажа на майка ми си спомням малко. Всъщност помня миризмата на лентата и дъната на коридорите, където майка ми и колежките й сядаха да пушат. Тръскаха си цигарите в металните кутии от рулоните, а от пластмасовите чашки за кафе мама ми правеше личица, като изгаряше с цигарата си очички, носле, устичка... Какво детско забавление, а? С цигарката така... :)

По-късно майка ми стана режисьор на новините. Това време помня много добре. Отиваше на работа към един часа на обяд, имаха т.нар. летучки (срещи на екипа) няколко пъти до вечерта, а в седем и половина започваше най-напрегнатото време, което продължаваше до края на новинарската емисия в 20.30ч. Майка ми седеше зад един голям пулт, говореше на микрофон в слушалките на операторите, натискаше едно копче, за да й се чуе гласа в студиото и изобщо беше шефката на онзи час, когато течеше централната емисия. Така се концентрираше в това, което правеше, че имах чувството, че светът в този час се движи, за да й угоди на нея. Не ме забелязваше, не ме чуваше. Седях на столче встрани и не смеех да шукна. Обичах да я гледам такава строга и напълно втръбена в телевизията - мисля, че това е един от най-силните ми спомени изобщо. И едно от основните неща, които ме възпитаха да не се чувствам друга категория човек, защото съм жена. Просто виждах майка ми как дирижира важни неща и растях с усещането, че може всичко. Убеждение, каквото имам днес за себе си...

Всъщност предпочитах театъра пред телевизията. В телевизията всичко беше бързо, много нервно и някак отлиташе незабелязано в небето. Отговорността можеше да се пипне с ръка, да се помирише, и това ме плашеше и стряскаше. Ходех с майка ми из студиата и коридорите, понякога ми купуваше някакъв сандвич от лавката или ме водеше в стола, а всичко там ми беше така неуютно и заводско, че никога не се почувствах пленена от телевизията.

Това стана по-късно. Когато се явих на един конкурс за ново младежко предаване. Избраха се, заедно с още 23-ма души от общо кандидатстващи над 800 човека. Оттогава заработих с Наталия Симеонова (моя скъпа приятелка и до днес), с Георги Ангелов (днес водещ на История.бг и страхотен преводач и ерудит), с Асен Григоров (професионалист и умен човек). Станах ученичка на Хачо Бояджиев, на когото дължа не само уроците по телевизия, но и по доблест, по достойнство. Никога няма да забравя как Валерия Велева, тогава турена да ни е редактор, ме нахока пред целия екип, защото съм била разказвала в едно от сниманите предавания (което така и не се излъчи) за тогавашните "младежки формирования" - пънкове, рокери, ню уейв, кришнари и т.н. Имах на разположение един конфиденциален доклад от ЦК на ДКМС, откъдето цитирах данни. Тя, разбира се, откачи! Как така аз имам такива данни и как си позволявам да ги рецитирам по телевизията - коя съм аз изобщо! Държа тон, достоен за социалистически филм! И ме разрева - все пак на деветнайсет години бях, не е било трудно... Хачо не беше на тази унизителна среща. Но после ми се обади лично, каза ми думи, които ме накараха да полетя. И я насмете, както заслужаваше. Такъв беше той - остър и ръбат, но човек с принципи и морал, почтен.

В БНТ след въпросното младежко предаване "Формула 5", където прекарах три години, работих малко и за Живка Гичева. Правех анкети по улиците, от време на време ме викаше и за някой репортаж. Беше ведра и самоиронична, смешна, сладка и много забавна. Работеше с лекота и аз я харесвах... Бог да я прости!

Мама, когато се пенсионира, каза, че не иска да минава и по отсрещния тротоар на телевизията повече. Беше разбрала, че й се готви тържество за пенсионирането и категорично беше отказала то да се случва. Не искаше и да чуе повече за телевизия. Тя си е знаела защо. Аз разбрах години по-късно. Благодарение на нейния съвет обаче, устоях на заразата, наречена "телевизия". Майка ми казваше "Внимавай! Телевизията те глътва, сдъвква те хубаво и когато не си й вече нужен, те изплюва."

Така е. С БНТ също е така. Но трябва да ви кажа, че времето, в което те дъвче, е едно от най-хубавите в живота ти, уви... Заради адреналина, заради скоростта, заради нещата, които правиш и които отлитат в небето. Но и заради някои хора, които срещаш там и никога не забравяш. Местата са ни важни, заради спомените и хората, с които сме ги преживяли.

Но и още нещо мое си - именно БНТ пази спомена за баща ми. БНТ пази моето детство из нейните коридори с рулоните-пепелници, мамините колежки, стария монтажен пулт и режисьорската апаратна, откъдето светът се въртеше по командите на моята майка. БНТ с лавката й, с изтърканите стълби, с двата асансьора, дето винаги ще са пълни, бавни и неработещи като хората, с гримьорните й, с тишината на студиата й, когато предаването свърши, с дима от цигарата на Хачо, който никога няма да се изнесе от тези пространства, независимо дали шеф е някой пореден повярвал си мракобесник със славно далечно минало и недостойно настояще.

Честита да си БНТ! Пораснах пред очите ти. Благодаря!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.