НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

1.

От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.

Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.

Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.

Но извън конкуренцията несъмнено е институцията Главен прокурор. При така конструирана и така разположена в системата на държавното управление институция Главен прокурор, тя несъмнено – за мен – е нанесла, нанася и ще продължи да нанася колосални вреди на демократичния процес и развитието на България, на законността и справедливостта в страната.   Факт е, че се изредиха какви ли не личности като главни прокурори, а ползата от институцията е минус безкрайност и вредата е огромна, трябва да ни говори нещо.  Ако не се замислим и не променим сегашната бездарна и опасна за националната сигурност ситуация с институцията Главен прокурор, нас ни чакат много беди. И катастрофи.

Впрочем, днес видяхме каква одиозна персона ни е била главен прокурор. Това ме извади от релси и ме накара да напиша тези редове. Но одиозната персона не е виновна. Виновни сме тези, които не можахме да конструираме държавата, така че да е нормална, развита, законова, модерна, европейска държава…

Някой ще каже – нямаше да ви разрешат да го направите. Това може да е обяснение за случилото се, но не е оправдание за нас. Такива дребни сме били, щом е можело да не ни позволят.

Такива слаби сме били, щом не можахме да си наложим визията.

Вече дори не знам имали ли сме визия. Или е било само наивна илюзия.

Така или иначе – резултатът е онова, което имаме. И това, което нямаме.

2.

Днес влизам в една институция. Докато служителката ме пита кого търся, към мен се приближава човек от охраната, може би съвсем малко по-възрастен от мен.   Протяга ми радушно ръка - Вие сте ми чел лекции в Стратегическия курс!! Оттогава с интерес Ви следя!

Вършейки си работата в един кабинет, споменавам на експерта, че охранител при тях е човек, завършил Стратегическия курс. Експертът се оживява - да, той е доцент, доктор!

 На излизане казвам на човека от охраната с още по-голямо уважение - Вие сте не само мой слушател, но и мой колега по наука!

 А той скромно и с очевидна тъга ми отговаря - Е, моята наука не е чак толкова научна като Вашата, но и такава можеше да е полезна на държавата... Ако държавата ценеше науката...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 137 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.