Бойко Борисов излиза от джипа по екип за донесе поредната победа на „Витоша” (Бистрица).

ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ

MENS SANA IN CORPORE SANO – казваха древните римляни.  (Всъщност фразата е на Ювенал от неговите „Сатири”.) Здравото тяло прави и духа  ни здрав. Но народът е здрав, само когато е здраво обществото, а нашето вече отдавна боледува и в прекия, и в преносния смисъл. А при последния трети кабинет на ГЕРБ е вече на ръба на оцеляването.

Българската статистика винаги е изтъквала големият брой лекари (макар че през последните десетина година взеха да бягат от страната)  на глава от населението, но дали това ни прави по- здрави и трудоспособни. Мисля,че работата тук не е само в медицината, колкото в социалното устройство на обществото и в неговото икономическо състояние. Родната ни медицина винаги е разчитала на лекарствата (сега те са сред най- скъпите в Европа и станаха почти лукс!), но не и на профилактиката. А лекарствата, както всеки знае, имат временен ефект, затова пък нерядко страничните им действия  отслабват защитните сили на организма. И водени от инерцията, ние поглъщаме тази химия и пренебрегваме естествените, природните средства. Да, някои от тях изискват известни усилия и постоянство, свързани с двигателната ни активност, с начина на храненето. 

За съжаление се оказа, че у нас просто няма социална потребност от това - българите да са здрави и трудоспособни.  А в  повечето страни на Европа  и особено в Америка здравето е издигнато в истински култ – то е условие за добра външност, добра работа, просперитет, основа за хармоничен и пълноценен живот. А ние, българите, според данни на Световната здравна организация сме една от... най-болните и изчезващи нации в света! А по брой на пушачите заемаме “почетното” трето място, след Куба и Корея (сега имаме и  закон  против тютюнопушенето, но спазва ли го  някой – повечето от половината българи (дори и децата!) пушат, при това навсякъде и упорито тровят непушачите! А и в заведенията вече няма никакъв контрол.) И сме с най- високата смъртност в ЕС... И близо половината млади хора са с наднормено тегло. Една тъжна гледка, каквото не може да се види в никоя от съседните ни страни, дори в Турция.

Причините са до голяма степен икономически, но и не само такива. Освен “нация техническа”, ние решихме да бъдем – не според мащабите си – “световна спортна сила”. И хвърлихме огромни сили и средства за индивидуалния, “елитния” спорт, вместо за масовия. ( Все още  поддържаме като данъкоплатци и една напълно излишна,  паразитна структура – „ Министерство на младежта и спорта”,  което преди време се ръководеше от недоучилият сладкар Лучано!) ... И забравихме, че спортът е преди всичко здраве, един много важен  капитал за всяка нация. И се получи странен феномен, непознат в цивилизованите държави – специализираните спортни училища с пансиони във всеки областен град. Те, разбира се, бяха замислени да произвеждат професионални спортисти, т.е. шампиони, за да “разнасяли славата на България”. И въпреки, че  времето им отдавна мина и  се видя, че  полза от тях няма, че подръжката им струва милиони, те продължиха да съществуват като един  анахронизъм  вече толкова години след демократичните промени.  И стана така,  че от тях, особено напоследък, започнаха да излизат  твърде малко световни шампиони (необходими, според някои за... “националното ни самочувствие”?!) и внушителен брой...полуграмотни пазачи на банки, мултаци, сикаджии, мутри и биячи и други подобни “професии”, изискващи “специализирано” образование, при това платено изцяло от нас, данъкоплатците! Защото, наистина в тях има ученици, които почти не могат да четат и да пишат! Част от техните лумпенизирани възпитаници-  сигурно масово влизат в „Герб”... В същото време нашите неуки управници решиха да принизят статута на националните специализирани училища за математика, физика, езици, музика и различни изкуства, чиито възпитаници са бъдещият елит и гордост на нацията  (те учат там на собствени разноски, докато спортистите са на държавната ясла!). Освен, че там те не получават дори най- елементарни знания, има ученици, които не могат да пишат грамотно и да говорят правилно.

Да, тези напълно излишни, паразитни спортни училища струват милиони на държавата или по-точно на всички данъкоплатци! Докато хиляди деца в нормалните училища са лишени от елементарни условия да спортуват за здраве, да укрепват младите си организми. И нашите ученици са сред най- боледуващите в Европа.

Да не говорим за липсата на спортни площадки в българските градове и села, за зле поддържаните игрища, училищни дворове и паркове. Защото каква полза, че някоя си спортистка скочила с не знам колко си милиметра малко повече от другите, сякаш престижът и просперитетът ни като нация  и държава ще нарастне, след като у нас, при тази тотална, унизителна бедност, и голяма част от младите хора са вече болни -  сериозно затлъстели, с наднормено тегло, хипертония или  диабет, некачествено хранени или пък недохранени, без възможности за спорт, за нормално физическо развитие?А немалко  от  по – здравите от тях  като  няма къде да изразходват излишната си енергия буйстват и вършат различни престъпления. Дори и в училище! 

А у нас вече закриха ученическите столове и бюфети, поради липса на средства, докато за спортните училища с пансиони все още се изсипват грешни пари! 

Според доклад на просвeтното министерство у нас 620 училища са без... физкултурен салон и дори  подходящ двор за часовете по физическо възпитание. Децата ни просто няма къде да спортуват, да се развиват силни и здрави физически. За тях няма дори най- скромни пространства за игра. На места се строят детски площадки за децата от 3 до 5 години, а за следващите възрастови групи няма нищо, дори най- скромни спортни площадки или просто места за игра. Много от тях са с наднормено тегло и това е вече опасно за здравето и бъдещето им. Затова пък бедната ни държава отделя много средства за професионалния спорт, дори наскоро назначи на синекурни щатове  футболисти  във фалиралите БДЖ!  А спортното министерство отдели  (от държавния бюджет и нашите данъци)  за всеки медалист от последната олимпиада по 250 000 лева! А представянето ни бе повече от неуспешно. И може да се каже, че политиката ни в спорта е определено неразумна, неправилна, както е в нецивилизованите, авторитарните държави. Отделят се премного средства от изнътелия ни бюджет, докато културата и образованието ни непрекъснато затъват. 

Да не говорим за новопостроените безполезни „арени”, спортни зали- гиганти, струващи стотици милиони на държавата, за стадионите и басейните, изградени по европейски проекти (с цел грабеж!) в малки градчета редица села, които пустеят и се рушат... 

 За съжаление и редица от нашите медии възвеличават прекалено професионалните спортисти- шампиони, превръщат ги в нещо повече от звезди, в „герои”, „идоли на нацията”. Ицо и Гришо според тях са по-важни от великите български писатели, музиканти, артисти. И ако руските или румънските медии (давам тези близки примери) отделят повече място за Пушкин и Еминеску, за Емил Чоран и Никита Михалков, то нашите подценяват или дори забравят годишнините на Вазов, Елин Пелин, Николай Гяуров, Владимир Димитров- Майстора. И това е също един от начините за опростачването на нацията. 

Наскоро Негово Величество Премиерът заяви, че щял да построи нов националефутболен стадион. Той?! Може би с негови лични пари?!  Може би ще ги вади от джоба си?! Както направи Менда за покрива на Пловдивската академия, та я направиха Доктор Хонорис Кауза по изкуствата! А „европейската столица на културата” все още няма оперна сграда (няма такава и в морската ни столица!), а концертната зала се руши. Руши се и Русенската художествена галерия. Тече покривът на Народната библиотека, пада мазилката на „Квадрат 400”, А и Варненска опера отдавна е без своя сграда...

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот“.

Джоузеф Пулицър, американски журналист и издател, роден на 10 април преди 173 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.