ТАТЯНА ВАКСБЕРГ, "Свободна Европа"

Песента, която звучи все по-често по "Хоризонт" тези дни, вече три десетилетия се използва като протест срещу цензурата. Рядко я чуваме в последните години, защото рядко се протестира, но случаят с отстраняването на водеща журналистка от ефира на БНР промени нещата, връщайки ни в атмосферата на 90-те. Тъкмо тогава започва чудатият български живот на една песен, която за целия останал свят е просто Let it be, писана от Пол Маккартни за "Бийтълс" през 1970 г.

Началото: януари 1990 г.

За първи път песента се използва като бунт срещу цензурата през януари 1990 в единствената тогава телевизия - днешната БНТ. Тодор Живков наскоро е свален от власт, но режимът е жив и жилав. Радиото и телевизията имат единно ръководство в лицето на един държавен орган, част от правителството – Комитетът за телевизия и радио.

Вярно, след падането на Живков управляващата БКП веднага е сменила и началника на тази структура с младия си кадър Филип Боков, но разлика в похватите няма – свалят се неудобни репортажи, забраняват се цели теми, а през това време улицата се тресе от многохилядно негодувание.

Идеята за използване на песента е на журналиста Асен Агов, непоправим фен на "Бийтълс" и до ден днешен.

"През януари 1990 се видяхме с [лидера на прохождащата опозиция] Желю Желев и го помолихме да постави въпроса с оставката на Боков на преговорите с БКП на Кръглата маса, които тъкмо бяха започнали. Но той каза, че в тези преговори има по-важни въпроси и ние почти веднага, на място решихме, че в такъв случай ще се справим сами – ще започнем стачка", спомни си Асен Агов в разговор по телефона.

Инициаторът е именно Агов, но спомените му сами се подреждат в множествено число: "Бяхме 6-7 човека, а съборихме всичко", казва той. Има предвид предимно оператора Петър Георгиев (по-късно депутат от СДС), спортния журналист Сашо Диков и тогавашния редактор в "По света и у нас" Александър Стайков. Заедно вече са сформирали една от неформалните организации в телевизията, които тогава възникват по веднъж на седмица – "Телевизионна инициатива". От нейно име лансират и заставката с музиката, която започва да се излъчва на кръгъл час.

"Изглеждаше така: една и съща замръзнала картина на екрана, звучи Let it be, а отдолу тече надпис, че това е сигнал за предстояща стачка на телевизията. Тази стачка никога не настъпи, защото БКП махна Боков", казва Агов.

Разговорът ни вече се е отплеснал в други теми, когато се сеща за нещо: "Победихме не за друго, а защото операторите и техническият екип бяха с нас. Беше ясно, че не ние, а те са реално в състояние да дръпнат шалтера на телевизията".

Нататък: музиката е на мах, всичко е "до дупка"

Следващият път, когато Let it be излиза в национален ефир със същия повик срещу цензурата, е само половин година по-късно, но страната е променена до неузнаваемост – вече са легализирани партиите, проведени са първите избори, излезли са първите независими вестници.

Новият директор на телевизията Павел Писарев обаче е спрял първото пряко излъчване на изборната нощ – ей така просто, по средата на самото излъчване. Нери Терзиева, тогава водеща на "По света и у нас", си спомня, че е свалял и репортажи. Така значи, а? – възкликнали онези 6-7 души, които вече са нараснали геометрично – и веднага пуснали Let it be. Със същия надпис отдолу, но с нова периодичност: на всеки 15 минути.

Let it be "сваля" Писарев през лятото на 1990 г., а наесен отново същата песен се използва и като бунт срещу правителството на Андрей Луканов. Спомените на различни очевидци гласят, че това е моментът, в който песента завладява и радиото.

"Ама да не помислиш, че Писарев беше някакво страшилище? Не, даже понякога се разбирахме с него. - казва Нери Терзиева. Но бяхме абсолютни валяци. Беше дошъл веднъж в стаята ни да ни моли да снимаме неговия клуб на БСП, който бил подпален. "Я се разкарай бе – наскачахме му ние – има 90 запалени партийни клуба в страната, откъде накъде твоя ще снимаме"? И той просто си тръгна. Минавахме през тях като през малка гара."

От този момент нататък песента ще звучи по-често по радиото, отколкото по телевизията.

Дали това е знак, че телевизията по-лесно се е предала по време на прехода? Няма бърз отговор на този въпрос. Но ето какъв е животът на Let it be в радиото.

БНР, 1995 и след това

Героят на този епизод се казва Жан Виденов и е министър-председател от БСП през 1995 г. Той оглавява едно политическо мнозинство, което започва да се разправя с БНР като по учебник: в началото на лятото уволнява свободолюбивата заместник-директорка Райна Константинова, веднага след това - генералния директор Иван Обретенов, а до края на лятото започват и разместванията на журналистическите екипи – най-силните водещи се поставят да водят "в двойка" с другиго, а освен това присъствието им в ефира се разрежда: досега са имали предавания по два пъти в седмицата, а вече имат по едно на две седмици. Докато се стигне до декември 1995, когато водещите гласове на "Хоризонт" са просто уволнени. Накуп.

Let it be звучи в ефира на БНР по време на всеки от тези опити за налагане на цензура. Но резултатът не е така успешен както в досегашните случаи. Повечето от изгонените гласове на "Хоризонт" така и не се връщат обратно.

Новото хилядолетие пак започва с Let it be. Годината е 2001, а протестът е срещу така наречената "синя" цензура и генералния директор Иван Бориславов. После сигналът замира задълго. Май чак до 2014 г., когато протичат протестите срещу непрозрачно управление и изразходване на средства. Да, бунтове има по-рядко и мотивацията за тях е по-различна от тази, която е зареждала хората две десетилетия по-рано. Но явно през миналата седмица е дошъл ред за нещо позабравено: отстранен журналист ли? Оооо, я Let it be.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 147 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.