ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Една от големите грешки на нашите управници преди 89-та, и най- вече след нея, бе неравномерното развитие на отделните региони и градове. Подкрепянето на едни, за сметка на други.  Но през соца, колкото да отиваме в другата крайност и да го отричаме напълно, все пак, имаше повече мисъл и порядък. Имахме дългосрочно и краткосрочно планиране, дори цяло министерство, наречено Държавен комитет по планиране. Съществуваше някаква отговорност. И макар икономиката ни да не цъфтеше, особено през 80-те години, и да зависеше главно от СССР и СИВ (Съюза за икономическа взаимопомощ между соц страните), държавниците полагаха  усилия да подредят някак нещата,  както и нещо много важно и забравено днес – да имат грижата за цялата държава, за равномерното развитие на отделните региони. А сега? При този див, първобитен капитализъм хаосът измести напълно планирането. И тъй като ние, българите, не сме много дисциплиниран и подреден народ,  (като германците или японците, които оправиха разрушените си след световната война държави само за десетина години, та се заговори за „германско” и „японско чудо” ), у нас след преломната 89- та година стигнахме до криза, в както не сме били и след войните. 

 Разбира се, причината е преди всичко в самите нас, в неумението да избираме управниците си и в глупостта ни да ги преизбираме. 

Защото почти всички, които избрахме след преврата, се оказаха от доста ниско качество – жадни за власт и пари и при това некадърни, безотговорни,  да, с една дума - от съвсем ниско качество. Някои от тях са истински карикатури на държавници и народни избраници. Та затова резултатите са налице. Да, настъпи истински, неспасяем хаос във всичко.  Да не говорим за енергетиката, промишлеността (доколкото я има), земеделието, транспорта, пътното строителство, туризма, здравеопазването, просветата, културата, социалното дело... Появиха се и министри- калинки, които съсипаха цели отрасли.

Сега, половината България - Северът, е в пълен упадък, стопански, социален, демографски

а Югът е значително по- добре. И тази драстична разлика се усеща доста осезателно от десетина години насам. От появата на ГЕРБ. Да, дори и с просто око се вижда, когато прекосиш с кола или влак регионите на Пловдив, Бургас, Стара Загора, Хасково, Благоевград, да не говорим за София, колко по-добре са те от напълно западналите области на Видин, Силистра, Русе, Разград, Велико Търново, Плевен, Търговище, Враца, Монтана... И защо е така? С какво българите от Севера са заслужили да живеят по-бедно от тези в София, Бургас или Стара Загора? Защо за тях няма работа, няма инвестиции, няма ги дори и прословутите магистрали, поглъщащи огромни пари и постоянно в ремонти.  

Защо разликата между средната работна заплата в столицата и тази във Видин, Монтана или Разград е обидно голяма? 

Това второ качество хора ли са? Нима те нямат нужда от работа, от по- нормален живот?  Мнозина продават земи и имоти и тичат към столицата и още два- три града, защото в  своите родни места повече не могат да живеят. Ежегодно десетки хиляди емигрират по света. Защо властта не мисли за тази аномалия?  И защото всички се струпват в София, Пловдив, Варна и Бургас, а всички останали региони са изоставени от държавата?  Преди известно време премиерът гордо заяви: „Вижте около Пловдив! Завод до завод!” А аз бих му отговорил: „Вижте в един от големите, водещите и най-стари индустриални центрове у нас, европейския Русе, през който като дунавско пристанище към Европа започва индустрията на България. Затворени или дори сринати със земята заводи и магазини, които ежедневно фалират и един прокълнат „път- убиец” Русе- Бяла- Велико Търново в „страната на герберските магистрали”! А за магистралите да не говорим...Това е друга тема.

И всичко у нас, за броени години, се струпа в София. 

Град, който беше с генерален план за около половин милион жители, при това доста удобен и спокоен за живеене, чист, озеленен с прекрасна рилска вода, с добър транспорт и комуникации. Беше, да беше!  А сега пренаселен от близо два милиона. И непрекъснато расте и набъбва за сметка на цяла България.  А тя се свива като шагренова кожа!  Като на хиляда жители се падат „само” 600 автомобила , произвеждащи вредни за здравето ни емисии. Град, в който въглеродният двуокис ежегодно убива 1000 души, който се задъхва от замърсяването, недобрия транспорт. Град с презастрояване дори в малкото тревни площи, зони за отдих и детски площадки  (тук не искам да припомням за скандалната, срамна история в „Младост)”; град с десетки квартали- села или гета, с лош транспорт, лоша инфраструктура, без добра връзка с центъра ) освен ако не са близо до метрото, което съвсем не покрива града, а и е няколко пъти по-бавно от световните стандарти, но все пак, добре е, че го има; град, в който можеш да пътуваш от гарата до своя блок „само” за около час- час и половина...И ако пък решиш да отидеш на театър, опера, музей или концерт или просто да се разходиш из центъра и нямаш връзка с метрото, ще трябва да отделиш доста от времето си, а връщането  вечерта до „гетото”  ще е наистина сериозен  проблем. В комплекса „Овча купел”, например, видях големи многоетажни блокове- цитадели, „посадени” след една хълмиста местност без улици, тротоари, осветление, без никаква инфраструктура!  На места сякаш не си в столицата, а сякаш си на село или по- точно насред полето, защото и в селата е по- уредено отколкото в някои квартали на столицата ни. 

И защо новите инвестиции в икономиката и промишлеността са само за София? Защо там непрекъснато се откриват нови предприятия и заводи, а в повечето региони не се прави нищо? В трагично положгение е, например, Видин, някога развит индустриален център, а сега? Там дори областната болница е пред закриване, останала е с двама лекари и няколко сестри! Звучи невероятно, но е факт!

 Не е нормално общините в цялата страна да зависят от София и от правителството, по- точно от управляващата в момента партия да получават по- големи бюджети. Това води до възхода на едни и упадъка на други!

 Да, така е в София, управлявана от Б.Б. и  от много кадърната г-жа Фандъкова. Защото през нейните два мандата София се превърна в един пренаселен, презастроен, погрознял, замърсен, шумен, неудобен град. Един град с голям център, за чиито безполезни ремонти се хвърлят милиони и траят по 400 дни  (като този на ул. „Граф Игнатиев”, същинска сага,  по-дълго от Руско- турската война!), както следват ремонти на ремонтите и накрая – едно нищо. Един кич! Но затова пък една улична пейка там струва близо 1000 лева. А в редица от крайните квартали - мизерия и хаос. Вижте най-близките до нас столици – Белград и Букурещ. Чистота, зеленина, бърз и удобен транспорт, прекрасни паркове и места за отдих, много музеи, добре поддържани паметници на културата...

Софиоцентризмът наистина вреди сериозно на България

Струпването на всичко на едно място е неудобно за жителите на столицата и от друга страна пречи на развитието на цялата страна. След време половината България ще се струпа в задъхващата се София и ако властта спре за малко да мисли за себе си и реши да поработи за България, този процес няма спре. И без това загинаха стотици села, а големи, цветущи в близкото минало градове се свиха и западнаха. Закриха се повече от 1000 училища, читалища, социални домове, домове за сираци. Да не говорим за закритите индустриални предприятия. Наистина, това ненормално, стихийно нарастване на населението в няколко градове, за сметка на останалите – по- голямата част градове не може да се види в нито една друг страна на ЕС и не само на Съюза в нашата Европа. Ако погледнем най- близката до нас, Румъния, която е с 23 милиона население и столица с два и половина милиона, ще видим, че съотношението столица – държава по този показател не е ненормално, както е у нас. В северната ни съседка се съхраниха селата и малките градове, съхрани се и земеделието, което е основата, базата на всяка държава. Там няма такава драстична централизация в Букурещ в ущърб на регионите, а областните/ окръжните – и по- малките, и големите центрове са запазили населението си и се развиват нормално.  А  емиграцията от Румъния процентно е доста по- малка от тази от България. Там и стандартът на живота е по- висок. Ако отидете в големите градове като Яш, Брашов, Темишоара, Констанца, Търгу Муреш ще видите как добре се развиват в всяко отношение – от индустрията до културата. А у нас държавата обърна гръб на културата и иска тя да се самоиздържа с измислените от ГЕРБ „делегирани бюджети” – абсурд,  наистина без аналог в света! 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Съди за човека повече по въпросите му, отколкото по отговорите му.”

Волтер, френски философ и просветител, роден на 21 ноември преди 325 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.