Изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма", която е организирана от руското посолство в България по повод 9 септември 1944 г., предизвика дипломатически скандал. Причината е изявление на българското Министерство на външните работи, в което се казва: „че щиковете на съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".  

Тази позиция разбуни духовете в Русия. Популярни медии и политолози се изказаха остро срещу българската позиция, демонстрирайки имперско самочувствие.

Руското посолство в София: „Изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която ще представим на 9 септември на уебсайта на нашия културен и информационен център, има за цел единствено да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища. Много от тях бяха неизвестни или наскоро разсекретени. няма нищо общо с днешния български вътрешнополитически дискурс или отделни политически сили, следователно, ние сме донякъде разочаровани, че прави официално изявление преди запознаването с експозицията".

Политологът  Михаил Смолин: „Що се отнася до източноевропейските страни, които станаха социалистически в резултат на Втората световна война, те имат собствено вътрешно негодувание, че, освобождавайки се от нацистка окупация, те не са получи – както изглежда от днешна гледна точка - национална независимост. Трябва да помним това - България обяви война на САЩ и Великобритания под натиска на Хитлер, но поддържаше дипломатически отношения със СССР. Това обаче не означава, че българската страна е права в своите изявления днес. Съветската армия победи много опасен враг, който не се стремеше да остави на славяните каквато и да било национална независимост. И ако СССР бе загубил тази война, просто нямаше да има независима България на географската карта. Има известна неблагодарност".

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Аз съм мръсница нито повече, нито по-малко от всяка друга жена.“

Брижит Бардо, френска актриса, родена на 28 септември преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.