Изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма", която е организирана от руското посолство в България по повод 9 септември 1944 г., предизвика дипломатически скандал. Причината е изявление на българското Министерство на външните работи, в което се казва: „че щиковете на съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".  

Тази позиция разбуни духовете в Русия. Популярни медии и политолози се изказаха остро срещу българската позиция, демонстрирайки имперско самочувствие.

Руското посолство в София: „Изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която ще представим на 9 септември на уебсайта на нашия културен и информационен център, има за цел единствено да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища. Много от тях бяха неизвестни или наскоро разсекретени. няма нищо общо с днешния български вътрешнополитически дискурс или отделни политически сили, следователно, ние сме донякъде разочаровани, че прави официално изявление преди запознаването с експозицията".

Политологът  Михаил Смолин: „Що се отнася до източноевропейските страни, които станаха социалистически в резултат на Втората световна война, те имат собствено вътрешно негодувание, че, освобождавайки се от нацистка окупация, те не са получи – както изглежда от днешна гледна точка - национална независимост. Трябва да помним това - България обяви война на САЩ и Великобритания под натиска на Хитлер, но поддържаше дипломатически отношения със СССР. Това обаче не означава, че българската страна е права в своите изявления днес. Съветската армия победи много опасен враг, който не се стремеше да остави на славяните каквато и да било национална независимост. И ако СССР бе загубил тази война, просто нямаше да има независима България на географската карта. Има известна неблагодарност".

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Отказах се от опитите си да бъда перфектна. Има много по-важни неща.”

Ан Хатауей, американска актриса, родена на 12 ноември преди 37 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.