ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Досега по този въпрос изследвания са правени повече за децата. Според редица научни центрове в Щатите, Германия, Япония, Великобритания и други страни се доказа, че съществува една негативна зависимост между времето за телевизия и успеха на децата в училище. В последно време обаче по- голямата тревога на родителите се дължи на пристрастеността на младите към мобилните телефони и социалните медии.

Да, но по- възрастните, особено тези от третата възраст са приковани към телевизора!

Според последни данни, докато децата от три до тринайсет годишна възраст гледат средно около час и половина телевизия, над шейсетгодишните стоят пред апарата средно от 5 до 6 часа дневно. А това вече буди тревога. При това доста основателна, защото негативното въздействие на синия екран може да ускори умствения упадък. Това  е  категоричното мнение на специалистите от един британски институт в Бирмингам. Неговите сътрудници са изследвали когнитивните (познавателните, свързаните със съдържанието) способности на произволно избрани,  близо 4000 души – над 55- годишна възраст, не страдащи от деменция. Експериментът бил проведен между 2008 и 2009 година в Англия. Те трябвало от една страна да запаметят обикновен списък от думи и от друга -  названията на голяма група – за една минута да изброят възможно най-голям брой названия на животни. След 6 години тестът бил повторен със същите участници.  Оказало се, че почти всички участници, вече на тази по- висока възраст, си спомнят по-малък брой думи от списъка. Резултатът на „телевизионно пристрастените” (гледащи телевизия повече от три часа и половина дневно) бил с около 10 на сто по-слаб, докато „малко пристрастените” с 4 процента!  Според авторите на този тест, най- опасното в случая е пасивността, която проявяваме с гледането на телевизия. 

Какво тогава можем да направим?  Да гледаме по-малко телевизия, 

особено някои от нашите програми, които ни предлагат малко култура и знания, а повече „дъвки за окото”.  Гледането на индийски, латино и турски „сапунки”, особено ако се пристрастим към тях, непременно ще има своя негативен ефект. За съжаление, някои телевизии като: „Нова”, БТВ, Диема, просто прекаляват в това отношение. И човек има чувството, че не е в България, в Европа, а някъде в Анадола или Азия. От тези сапунки направо се затъпява. Да не говорим за поп, диско,  рок и чалга каналите, а също и с футбол и кеч, с които ни засипват тв операторите. Добре е, че има и канали, макар и по-малко за наука, култура, образование, туризъм, от които няма да затъпеем. Но все пак, са малко.

 Що се отнася до музиката, доказано е, че класическата (художествената) действа положително върху интелекта, паметта. 

Полезна е за всички, за стари и за млади. Изследванията в Щатите и Англия, под надслов „Ефектът Моцарт”, го потвърдиха категорично. Препоръката на учените е и възрастните, и младите и бременните майки и новородените и порасналите деца – всички да слушат тази музика, която носи хармония, красота, която развива мисълта и интелекта. Музиката на Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди...

За съжаление, моят оператор ми предлага „само” 40 канала с грозна, шумна и креслива музика, поп, рок, диско, джаз, техно, рап   какво ли още не? Просто ритми и викове от джунглата. Някои от тях са полупорнографски, уж, музикални  (а има 10 немузикални, чисто порнографски!), и един-единствен за класика, след като може да пусне поне още няколко, за да имат зрителите избор. Но просто не иска!!! Не знам, може би това е съзнателна политика за опростачване на телезрителите.  А не го ли иска това държавата? А и този  напълно безполезен, скъпоструващ на данъкоплатците контролен орган СЕМ? За какво е той?  За да служи на олигарсите и властта? Да поощрява чалгата и порнографията, налагането на цензурата, да манипулира конкурси за директори?! Спрял ли е някой от тези вредни канали?  Или поне предавания от тях. Спира се разследваща журналистика, но не и програми с насилие, секс, перверзни сцени. Затова ще препоръчам на моите читатели да търсят хубава музика по Радиото и особено в Интернет.  Защото хубавата музика, наистина лекува. 

• Но освен телевизията, ако не сме прекалено пристрастени към нея и не можем съвсем да се откажем, бих напомнил, че съществуват и редица други много добри и изпитани начин да съхраним за по-дълго добрата си памет, да поддържаме интелекта си. Те са наистина много и не могат да бъдат изброени в този кратък текст. Заслужават отделно внимание. Но сега ще спомена някои от тях: 

• 1/ Ежедневните тренировки на мозъка – как да запомняме лица, да подобрим зрителната си памет, да учим нови думи и понятия, ползата от чуждите езици... 

• 2/ Как да се храним и какво да пием? Видовете диети, Антиоксидантите, Витамините за мозъка, Холестерина, Чаят, кафето, виното...

• 3/ Профилактиката? Дишането, Гимнастиката за паметта, Игрите, Кръстословиците, Медитацията, Китайската гимнастика „цигун”, за музиката...

Затова, нека да не разчитаме само на телевизията. От нея, разбира се, освен текущата, ежедневна информация, научаваме много и полезни неща, но пристрастяването към нея е не само загуба на време, но вреди сериозно и на здравето. Отвикваме да мислим достатъчно дълбоко и самостоятелно. Приемаме нещата около нас безкритично, без да ги осмислим. А една сто пъти повторена лъжа, става истина, нали? Това беше откритието на Гьобелс по времето на Хитлер. Трябва да търсим и други източници на информация, освен официалните и централните тв канали, защото в тях има и цензура. Бъдещето е на Интернет, а не на телевизията. И най-главното: да четем добра литература, да препрочитаме нашите и чужди класици, да слушаме хубава музика. Да, тя наистина лекува.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.