ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

„Главната причина за нещастията в държавата е липсата на развито национално чувство и високо обществено съзнание за дълг у българските водачи.” Тези думи на забравеният днес български народопсихолог д-р Никола Кръстников  (1880- 1936) са от също забравения му труд „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” (1922).  А той е бил наистина светла личност и, без съмнение, е милеел за България.

Ето още два знаменателни цитата:

„Проявите на свадливост, отмъстителност, грубост, завист, неотстъпчивост, надменност, властолюбие, за съжаление до голяма степен характеризират нашия обществен живот днес...Убеден съм, че националните ни катастрофи съвсем не се дължат на липсата на достатъчно разум у българина. Българинът, бих казал, е земен, материален, разсъдлив, със силно развито семейно чувство. Главна причина за тях, за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувство, на по-високо обществено съзнание за дълг. Ето защо волята на българските водачи не се прояви по пътя на националното чувство, а самите те се оказаха малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива. В този смисъл те не можаха да достигнат нивото на мъчениците от нашето Възраждане като Ботев, Левски или Бенковски, пострадали тъкмо поради високо развитото си национално чувство, проявено към един недоразвит в това отношение народ. Нищо подобно не демонстрираха и съвременните български водачи в най-критичните моменти от най-новата ни история...”

Да, прав е големият учен. Слабо развитото социално чувство е нашата голяма трагедия и днес. В това отношение сме доста далече от повечето европейски народи. Това пролича особено, след преврата от 1989 година, когато се освободихме от тоталитарната система. Но вярно е, че за това има дълбоки, стари, исторически причини. Петвековното азиатско, варварско робство, унищожило нашата държавност, спряло нашето нормално развитие, липсата на аристокрация, на образована интелигенция като водеща класа, затвореността на страната ни – всичко това има своите фатални последици и днес.

Заради недоразвитите социални чувства и някои негативни черти в националния ни характер (на първо място завистта, определена от Елин Пелин като „проява на българския гений”, недоверчивостта, склонността към хитруване – „синдрома Андрешко” също по Елин Пелин)  у нас няма достатъчно здрава почва за развитието и оцеляването на обществените каузи, а също и организации. Вижте колко безсилни и вече ненужни са българските синдикати. Те са просто слуги на властта. А също и партиите. Колко прав е д-р Кръстников:  

„Ако вникнем в интимния живот на партийните организации в България, в техните ръководни органи дори, ще забележим прояви на недоверие, завист, хитрост и задкулисни игри за лидерство и власт все поради същата причина – недоразвитите социални емоции у българина.”

Да, хитростта и лъжливостта са определено робски черти, остатък от миналото ни, но те служат не толкова при самозащита / както е било през турско/, колкото за постигането на определени цели от хора, които се намират под някаква или нечия зависимост. Сега, например, от „вожда” на партията или от олигарха – кукловод на тази партия. Примерите днес са наистина твърде много. Демокрацията ни за десетина години се поизпари, възцариха се автокрацията и цензурата. У нас мафията вече си има държава, закони, съд, прокуратура, печат, електронни медии,  дори  и контролни органи, като СЕМ! А по свобода на словото и печата сме дори след някои африкански държави. 

А думата „хитър” ?!У нас е по-скоро синоним на „умен” и в българския речник днес се приема дори като някаква похвала. „Вижте колко е хитър този Цв. Цв! Пак успя да се оправи!”, възкликна един мой съсед. И така попаднахме под властта на некадърни, алчни и безскрупулни, но хитри хора, които мислят  само за себе си, а не виждат или по-точно не искат да видят, че ни водят към дъното. Защото вече в целия свят се говори за „най- бедната и най- нещастната страна в Европа”. Точно това казват и чуждите медии, когато започнат репортаж или новина за България. 

За съжаление, липсата на обществено, гражданско чувство у нас, нашата пословична робска търпеливост ни доведоха до тази пагубна пасивност. До нежеланието да променим нещата, дори да гласуваме. Това, че у нас няма нито обществен съд, нито будно обществено мнение, както е в цяла Европа (към която сме само географски и номинално, но не и реално!), а и не само там, ни доведе до там, че да търпим години наред един и същи вредни хора. Обществено мнение у нас просто го няма (или е в кухните, кафенетата и по градинските пейки при топло време), защото липсва основното за него: социалното чувство и общественото съзнание. Ето наскоро гръмна един голям скандал – „Апартаментгейт”. И какво стана? Пошумя се, пошумя се и набързо се забрави. Нито един осъден, нито един имот конфискуван, дори нито един уволнен. Пито - платено! Народът се възмути, но никой не излезе и не го поведе. Нито заспалите синдикати, нито разните там „граждански” движения. А в същото време в Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Франция и други страни имаше истински масови бунтове.

Партиите у нас са също лишени от истинско обществено чувство, въпреки лозунгите, които издигат. Те изобщо не мислят за народа, за хората, които са ги избрали и са им гласували доверие. На всеки митинг и конгрес те говорят високо и пламенно от името на народа, но това е само театър. Между тях и народа просто зее пропаст. Освен това те не са способни нито да управляват, нито да водят една нормална национална, а също и международна политика. В международен план нашите последни управници са просто жалки. Често пъти една партия, която е взела превес, не търси истинско сътрудничество с останалите от страх, че ще изгуби властта, че няма да може да се възползва от облагите, а лидерите й пък съвсем не искат подобни съюзи, защото това би ги ограничило в политически и материален аспект и би разкрило далаверите им. И така: България страда. Парламентът губи доверието ни, а лидерите властват и богатеят на наш гръб. Някои от партиите могат да се определят просто като мафиотски групировки – при тях няма нито програми, нито идеологии, нито мисъл за държавата. Демагогията, кариеризмът, самолюбието, алчността доминират в политическия  и държавния живот на страната ни. И не е чудно, че за последните десетина години изгубихме толкова много, че се случи и тази последна катастрофа в НАП (Националната агенция по приходите), за която ни се смеят вече в цял свят. А това показа, че некадърни, нагли, безотговорни хора отговарят за нашата сигурност и живот.

България е в тежка  стопанска, демографска, морална, духовна криза. Ако на изборите през есента бъдем отново пасивни, както се случи през пролетта, ако не  променим нещата и сложим край на това престъпно управление, ще влезем за дълго в пропастта. Да гласуваме всички, защото само това ви остана...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 102 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .