ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Спомени от 90-те. По-точно: 1998 г. На този ден, 5 август, Тодор Живков починал.

По това време съм "връзки с обществеността" в Министерство на културата. Звъни телефонът и журналисти питат дали министерството ще разреши ТЖ да бъде изложен за поклонение в Народния театър. Идеята ми се струва чудовищна, но все пак трябва да попитам. Обаче няма кого.

Министърката Москова е на някаква сбирка на правителството извън София, по това време имаше едни огромни мобифони, тя не го носеше. Тя беше дама и това чудо не се събираше в чантата й. И така - не знам. Но телефонът продължава да звъни все с този въпрос.

Разгеле, появява се зам.-министърът Николай Поляков. Той - хитър. Казва: "Няма официално запитване". Казвам на журналистите: "Няма официално запитване." Оттам очевидно тръгва топлата връзка към семейство Живкови и хоп в министерството пристига факс със запитване. Хитрият Поляков обаче вижда, че факсът е изпратен от Енергоразпределение-Банкя, което както и да се погледне, пак не е официално запитване. Но журналистите продължават да звънят с въпроса ще бъде ли ТЖ изложен в Народния театър.

Към 15 ч. най-упоритият от тях, нямащият още 20 години репортер в "Труд", днес крупен издател Мартин Радославов ме заплашва, че вестникът затваря, не може повече да чака и ако не дам отговор, ще напише, че не си върша работата.

Аз ли не си върша работата?! Обхваната от амбицията на работохолик и засегната на чест, изстрелвам: "Тодор Живков може и да е играл хан Татар, но не е чак толкова велик актьор, че да бъде изложен в Народния театър. Не, няма да има поклонение там за него!"

Мартин ме цитира във в. "Труд". На другия ден Москова ме вика разярена, с в. "Труд" в ръка. "Какъв е този уличен език?! - вика тя. - Това по никакъв начин не подхожда на държавен служител." Както ви казах, тя беше дама, а пък аз винаги съм си била хулиганка. В този момент в кабинета й влиза депутат от СДС (май Никола Николов беше), нахилен и също с вестник "Труд" в ръка и казва: "Госпожо Москова, колко добре сте го измислили това за актьора...."

Москова отпуска мускулите на лицето си, казва, че по-късно ще говорим.

Та това е моят скромен принос към световната история на театъра.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 80 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.