НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

 Вече няколко дни цялата политоложка и политолъжка гилдия ни облъчва с анализи за новината – Слави влиза в политиката и как той щял да стане ключов фактор, да преформатира политическото пространство...

  Парадоксалното е, че това не е никаква новина. То бе предизвестено и ясно отдавна.

  Аз не знам какви са шансовете на СТ.

  Случаят не е такъв, но 3-4 парламента поред се случва едно и също – измисля се някаква партия-идиотка (да припомня само онова нещо Яне, после другото нещо без цензурата, третото нещо с волята), започва да се коментира, да се внушава, че тя влиза в парламента и постепенно става така, че тя влиза в парламента, защото сработва ефектът Самосбъдващо се предсказание. Все пак българинът не обича да си дава гласа за онзи, който няма шансове да влезе в парламента и така накрая получаваме каквото трябва – имаме Пето колело на властта, ако някой златен пръст се ояде или започне ни да се води, ни да се кара.

  Вярно е, сега случаят е по-друг. Тук нямаме партия-идиотка, защото нейният водещ не е идиот отникъде. Аз не го познавам лично и не говоря за личните му, в смисъл човешки качества.

  Само ще кажа, че още в далечната 2003 г. бях написал анализ за президента Първанов "В страната на Бойко и Слави". Идеята беше, че това са двете страни на една и съща монета, два скачени съда, два сиамски близнака, като единият прави от политиката шоу, а другият - от шоуто политика.

  За мен влизането на Шоуто в политиката е толкова очаквано, че повече не може да бъде. Даже закъсня, защото Шоуто влезе в политиката едва сега, когато самото Шоу се изчерпи, а и в политиката нещата вече не са шоу, а политика без маска и без грим – озъбено свирепо куче.

  Затова се опасявам, че Шоуто идва точно навреме в политиката от друга гледна точка.

  Сегашният модел на политиката у нас е вече изчерпан, така повече не може да продължава. Да, ама то е като ловецът и мечката – не ловецът държи мечката, а мечката – ловеца.

  И единият сиамски близнак като че бе без полезен ход – разбира, че моделът му е изчерпан, но не може да го промени, защото моделът не го пуска. Моделът е изграден от партията на властта, която не иска да изпусне огромните ползи, които властта ѝ носи, осребрявайки всеки ден в злато.

  Сякаш беше улица без изход. Сякаш моделът държеше единия сиамски близнак и той нямаше полезен ход.

  Но ето, опасявам се, внезапно, може би все още без напълно да съзнава това, на помощ му се притича другият сиамски близнак. И животът не изглежда вече толкова опасно еднозначен за крепителя на модела.

  Моят страх е, че сега вече иначе обреченият модел може спокойно да започне да мутира. Така той ще продължи в нова форма и само частично променено съдържание. Много по-слабата вече харизма на единия сиамски близнак ще бъде компенсирана от остатъчната харизма на другия сиамски близнак.

  Само че каква ще бъде от това ползата за България? Тревогата ми е, че така най-много да се удължи с мандат-два агонията и още много илюзии да бъдат разбити и профукани.

  Защото въпросът на въпросите в България не е да няма такава държава, а да има държава. Въпросът на въпросите е не да се пооправи и поправи моделът, а да се намери друг модел, коренно различен. В този модел политиката е много сериозна работа – работа на визионери, на хора с мисия, със стратегия, с управленски умения, с професионализъм, с глобално мислене и локално действие, с владеене на езици за комуникация и езика за трансформиране на масата в Общество, адекватно за Обществото на рисковете. В такава политика няма място за шоу, а подозирам – и за Шоу. Това мисля аз притеснено, но кой съм аз, за да знам, че съм прав. Нямам патент върху истината от последна инстанция.

  Но си признавам, че тревогата ми е голяма. То на хората от моето поколение това ни остана – да се тревожим за България. И да се опасяваме, че след още някое десетилетие други като нас ще си казват същото – Каква я мислихме, каква стана!

  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.