DW

От 1945 година нататък стотици деца от световноизвестния момчешки хор "Катедралните врабчета от Регенсбург" са ставали жертва на ужасяващи престъпления. Истината за момчешкия хор започна да излиза наяве през 2010 година. Още тогава стана ясно, че млади хористи - от третокласници до абитуриенти - са били подлагани на побоища, унижения и дори на сексуални издевателства. Едва преди две години обаче стана известен официалният брой на жертвите. В заключителния доклад на специалния прокурор по случая се посочва, че през годините общо 547 са били подлагани на "сериозни посегателства". Вероятно обаче цифрата е по-голяма - случаите са може би близо 700.

След тези разкрития 376 лица получиха обезщетения за изстрадано насилие в размер на 3,78 милиона евро. Освен това Регенсбургската епархия възложи да бъдат проведени две изследвания, чиято цел бе да анализират в социологически и исторически план системата "Катедрални врабчета" в периода от 1945 до 1992 година.

"Изолирана социална система"

Изследванията, които бяха публикувани сега, разкриват потресаващите измерения на скандала с посегателствата. Мартин Ретенбергер от Центъра по криминология във Висбаден казва, че известният момчешки хор, неговите училища и интернати са представлявали изолирана социална система със собствени морални критерии. Било е невъзможно тази система да бъде коригирана и контролирана отвън. В доклада на Центъра по криминология се посочва, че става дума за една институция, която е направлявала и контролира целия живот на учениците до най-интимните му сфери - като успехът на хора е бил поставян над всичко друго. Църковни служби, държавни учреждения, родители - никой не е алармирал за случаите. А е имало много основания за това. "Насилието и посегателствата са били част от ежедневната педагогическа практика", казва Ретенбергер.

Дългогодишният директор на подготвителното училище, починалият през 1992 година свещеник Йохан Майер е бил садист, страдащ от мания за величие, установяват авторите на изследванията. Бившият ръководител на хора Георг Ратцингер, който е брат на папа Бенедикт XVI, е бил прекомерно строг и взискателен към момчетата на репетициите, но иначе бил благонамерен и се отнасял към тях като баща.

Шамарите на Георг Ратцингер 

Със сигурност е знаел за побоищата, смятат изследователите. За да наложи представите си за "музикално качество", 95-годишният днес Ратцингер е прилагал и след 1982 година "физическо насилие поне в отделни случаи", се посочва в доклада. Самият той говори за "шамари" и твърди, че от 1980 година стриктно се придържал към забраната за упражняване на физически наказания.

Държавни чиновници и родители всъщност отчасти са споделяли строгите представи за възпитание, включително за физическите наказания. Само че тези наказания са надхвърляли мярката. Тежките физически увреждания и сексуалните посегателстви са били и по онова време наказуеми деяния.

"Хорът е имал огромен авторитет. Може би и поради тази причина някои родители не са могли да повярват на разказите на децата си за наказания и посегателства", изтъква историкът Бернард Льофлер. Само че много деца са напускали училището, в някои години напускащите са били над 70%. Ако нещо е излизало наяве, то случаят непременно е бил омаловажан, прикриван, за него просто не се е говорело, сочи историкът. Действия се предприемали едва когато ставало ясно, че разкритията могат да доведат до скандал.

Регенсбургският епископ Рудолф Фодерхолцер се надява разкритията да помогнат в бъдеще да не се допускат подобни грешки. Превенцията е най-важна, смята той.

Как папа Бенедикт XVI възмути Германия

Оттеглилият се от папския престол Бенедикт XVI отхвърля изводите на двете изследвания. Според него скандалът с посегателствата в Католическата църква имал връзка с Движението от 1968-ма. В своя неотдавнашна публикация папата твърди, че то позволявало педофилията. В Германия публикацията предизвика огромно възмущение.

Историкът Льофлер изтъква, че насилието над момчетата от "Катедралните врабчета от Регенсбург" не е последица от педагогическите възгледи на Движението 1968-ма, с изключение на един единичен случай. Насилието било по-скоро част от една възпитателна реалност, утвърдила се много преди реформите от 1968.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.