ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "Фейсбук" (само за приятели)

Покрай късмета да обиколя света в конкурси и реализации, имах възможността да се срещна с хора достойни в занаята си, мислещи, създаващи и интелектуални. Тъгата на разума, нещастието от побеждаващата простотия и самотата на културния човек не са балканско явление. Съзнанието изглежда навсякъде подтиснато от побеждаващата глупост на примитива в ограничения кръгозор на първичните му потребности. Диктатурата на простотията е водещ фактор в световната икономика даряващ просперитет, материално благоденствие и циничния усет да си по-хитър от ближния. Това не е съзнанието на дълбоко вярващия в Господа човек, нито социалистическите и леви идеи на днешните крадливи социалдемократи във Франция, Германия или Австрия. Това е нещастието на днешния свят.

Преди години в Мароко, задавам въпроси отнасящи се до биографията на краля и срещам тенденциозно мълчание. Фотографът на събитието, мароканец с френски паспорт, ме моли да замълча. Все пак кралят, назначен от парижките окупатори, бил потомък на Мохамед. Относно наследниците на Пророка не бях чувал за подобно роднинство. Известен режисьор ме моли за мълчание, щял да ми разкаже по-късно.

Работя в Ливан, спонсориран от съпругата на президента (убит по-късно в бомбен атентат). Мой пряк началник е най- великият ливански скулптор и интелектуално величие Алфред Басбус. Президентът съобщил пред нацията, че няма да даде отговор за първия си милион. Можел да разкаже за всичкото останало богатство. Темата не е подходяща предвид нашите разговори за професионализма и тенденциите в световното пластично изкуство.

В Бразилия разговарям с колеги – Бразилия била най-корумпираната държава в света. Аз споря и отричам, надявам се, че ние сме световните победители, искат да ми отнемат националното величие и престиж. Твърдят, че ние щели сме да се оправим, те – никога. Обясняват ми скришом, че конкурсът, в който участвам е корупция, хонорарът ми е процент от действителния, самолетният ми билет е корупция, ресторантите, в които се храня е корупция, шофьорът който ме вози, хотелиерът с мазната усмивка, тенденциозната любов на кмета, камъкът, с който работя са измама и корупция. Това да остане между нас.

В Абу Даби говоря с калиграфа на шейха, рядко културен и симпатичен човек. С него ме запознава моят верен приятел и колега Свилен Петров. „Слушай синко,“- ми казва, „ на въпросите няма да ти отговоря. Ти и аз много добре знаем отговорите. Знам, че знаеш къде живеем“.

Работя в Дейтън, Охайо и вечерно време гледам телевизия в хотела, а там международни новини никакви няма. Една нещастница набила детето си пред магазина и тя е основен дебат във всички канали. Един от моите спонсори бе местният шериф и полицай с баналното име Джон. Джони се оказа със завидни познания в класическата музика, свири на контрабас в местен оркестър и ме покани в своето, наето в банкрутирала фабрика, ателие. Джонката ме информираше пръв за всичко ставащо по света, исках да разбера от къде идва тази информация. Слушал бил по радиото световната служба на ББС. И ние така преди много години …

Разхождам се в Бейоглу, Истанбул със собственика на галерията, където ме е приютил. Изказвам възторзи за културната политика в Турция. Омер се спира и ме поглежда презрително. Изглеждал съм му близък, а всъщност съм чужденец. Моли ме да прекъсна хвалебствията. Той и аз сме опитали нещастието на нашата в близка и исторично приета екзотика. Ректорът на „Мимар Синан“, Рами, ми прави признание – „Ние турците и българите сме братя !“ Така е казвам, но аз не съм същия …

Марио работеше с мен в Будузо, Сардиния, достоен скулптор, истински творец. Дете на милански аристократи с вековна традиция, наследник на род, който е чел и се е подписвал пет века преди неговото рождение. Марио ми каза, че ще гласува за Берлускони. Бил кретен, бил популист, бил мръсник, бил мафиот, но по-добре би било за Италия мафиот, отколкото комунист. Комунистите презирали своето културно наследство. Берлускони обещал субсидиране на съвременната италианска култура.

Ким, мой колега, професор в университета Пусан (Южна Корея) ми разказа колко страшно е да живееш в прикрита диктатура,в едноличния и роднински капитализъм на генерал Пак, купени медии, купени гласове и заглушеният глас на едва кретащото, непродаваемо интелектуално общество. Ким беше на върха на това незавидно общество.

Пълни чаши с водка, сельодка и кисели краставички. И получавам гранит , в който и лазерен лъч не може да влезе. Използвали го в силозите за ядрени ракети. „Слушай Слава, няма по-голямо нещастие от това да си разумен в общество на неразумни“ – Андрюша Белашов, преподавател в академията в Москва. „Познава ли Русия щастлив свой гений ? Рьомушки до дна! Да пием за дружбата !“ И аз загивам в руските алкохолни традиции без да съм нарочен в географското, сталинистко русофилство, но със самочувствието да бъда приятел на хора със съвременен интелект и разпознато нещастие за нашето трагично минало. Моля ги, след тежък махмурлук да намалим дружбата. Същата е чест повод за нещастие сред съотечествениците ми. Няма да те забравим, ми казват на изпроводяк, особено твоя руски език – „На вон валят дождами“, „ти иди а я доду патом“, судба днешних скулпторов болшая трагедия“ …

Ищван, цигулар, (бог да го прости), трансилвански румънец с унгарско потекло работеше заедно с майка ми в оркестъра в Ахен, Германия. Щастливи музиканти в Германия няма, казва той. Щастливи са музикантите в Румъния със своето нещастие. 

Интернационална група опитва сармите на майка ми. Сармеладе, казва румънецът, балканският свят ни дължи уважение ! Глупости, казва турчинът, това е нашето османско наследство. Михалис, грък, твърди, че това е част от световното наследство на древните елини. Мустафа, иракски кюрд, ни обявява за глупци. Сарма било персийски деликатес. Хани, нашият немски домакин, изразява благодарност към чужденците допринесли за подобрение в несъществуващата немска кухня.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.