ЩЕРЮ НОЖАРОВ, "Дневник"

В пазарната икономика пет трабанта не правят един ролс-ройс. Такава размяна не би била равностойна. Но това все още е възможно в българската наука и е един от принципите на кариерното израстване.

Според Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав няколко доклада от научни конференции, публикувани в нереферирани редактирани колективни томове (от национални научни конференции), са равностойни на статии в научни списания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация (като SCOPUS).

Не би имало сериозен проблем, ако имаше гаранция за качеството на публикациите от български научни конференции. Но това не е така.

Най-малкото защото в повечето сборници от български научни конференции може да се срещне следният текст: "Публикуваните доклади не са редактирани и коригирани. Авторите им носят пълната отговорност за съдържанието, оригиналността и за грешки, допуснати по тяхна вина."

Какво значи, че научните издатели на сборници от български конференции казват, че авторите на публикации носят пълната отговорност за "оригиналността" на техните публикации. Това означава, че няма контрол за плагиатство и също така няма контрол за научен принос на публикациите. Тоест през 2019 г. можеш да публикуваш научен доклад с "важния" извод, че енергията от възобновяеми енергийни източници е полезна за околната среда и има положително влияние за икономическия растеж. Ами това е известно на човечеството вече от поне 50 години. Да, но според чл.1а, ал.1 Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав то ще ти донесе точки и съответно възможност за израстване в научната кариера.

Какви са фактите? През 2018 г. в секция "Икономически науки" при Съюза на учените в България се проведе дискусия на тема каква е ефективността и приноса на провежданите научни конференции в България на икономическа тематика. Дискусията беше председателствана от проф.д.ик.н. Р. Чобанова. Резултатите бяха публикувани в сп. "Икономическа мисъл", издавано от Института за икономически изследвания при БАН (Чобанова и Ножаров, 2018). Информационното осигуряване на дискусията е базирано върху 300 публично достъпни доклада от сборниците с публикации от 9 научни конференции, за които има информация, че са проведени през 2016 г. от 12 университета и научни институции, акредитирани по икономически науки от Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/.

Кои са основните проблеми,

идентифицирани в дискусията

Първо, една трета от публикуваните научни доклади не съдържат конкретни изводи и препоръки, което прави практическата им приложимост незначителна и създава съмнение в тяхната научна стойност.

Второ, една трета от публикуваните научни доклади ползват в голяма степен теоретична база, която е отпреди 1995 г. и създава съмнение за техния научен принос. Има риск да "откриват" нещо, което вече е открито в световната научна литература.

Трето, има доклади с отклонение от научния стил или екзотични твърдения. Процентът доклади с екзотични заглавия от гледна точка на икономическата теория не е висок - 2%. Но и такъв процент е недопустим за научни работници с научна степен или научно звание.

Няколко примера и кратки коментари:

Заглавие:"Анализ на ръста на чуждестранния туризъм в България през периода януари-юли 2016 г." Коментар: Летният туристически сезон в България започва през май и завършва в края на септември. От средата на октомври започва зимният, който завършва през март. Какви изводи е целял да направи авторът, след като е определил шестмесечен период от януари до юли, който е само за една година и не се припокрива нито със зимния, нито с летния туристически сезон. Каква ще бъде научната или практико-приложната значимост на неговите изводи.

Могат да бъдат посочени и заглавия като "Рекламата в лоното на епистемологичната окупация";

Конферентни публикации с екзотични или неясни икономически твърдения са 8% от общия брой на докладите.

Пример: 

"Според големината на фирмата можем да посочим, че големите компании в най-малка степен не осъществяват инвестиции в иновации."

Коментар: не се разбира големите компании имат ли положително отношение към инвестициите, след като в най-малка степен не ги осъществяват, или е обратното.

Четвърто, има доклади, които "откриват" нещо, което вече е открито и широко възприето в световната научна литература, като не се нуждае от доказване:

Заглавие: "Висшето образование - фактор за просперитета на националната ни икономика"

Коментар: Едва ли някой през 2016 г. има съмнение, че висшето образование е фактор за просперитета на националната икономика. Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж - "Европа 2020", още през 2010 г. изисква от държавите - членки на ЕС, да подобрят качеството на образованието, да се подобрят постиженията в областта на научните изследвания и те да бъдат практически приложими. Тоест още през 2010 година Европейският съюз е възприел като официална политика създаването на "икономика на знанието", а в България през 2016 г. в научна публикация се доказва, че висшето образование е фактор за икономически просперитет.

Заглавие:"Концепцията за иновация като условие за постигане на конкурентно предимство"

Коментар: Тази концепция е възприета много отдавна в световната наука (Porter and Stern 2001).

Може да се каже, че 10% от докладите включват екзотични или вече доказани теми (тези), което е притеснително висок процент за анализ, разглеждащ изследвания на научни работници, които притежават научна степен.

Пето, качеството на използваната статистическа информация в научните публикации.

Според данните само една пета от докладите съдържат графики и таблици с данни, получени от собствени изчисления на авторите. Буди безпокойство фактът, че половината от публикациите съдържат графики и таблици без никаква допълнителна обработка от авторите. Данните са направо пренесени от Националния статистически институт, Евростат или други известни статистически бази-данни, които могат да генерират автоматично таблици и графики. Това води до липса на оригиналност и научен принос на публикациите.

Шесто, коректност на цитирането.

Почти една пета от докладите нямат цитиран нито един източник. В международната практика това означава откритие на нова теория, създаваща нова научна школа. В повечето публикации в най-престижните световни икономически научни издания имат по десет и повече литературни източника. Дори и в научните трудове с присъдена Нобелова награда има поне по няколко. Това означава, че има автори с публикации от български научни конференции, които вероятно са над това научно ниво.

В допълнение още 8% от докладите имат между 1 и 3 литературни източника, а 24% от докладите са с нестандартно или непълно описание на литературните източници, което изключва или затруднява тяхната проверка от читателите.

Може да се приеме, че повече от една четвърт от публикациите имат сериозен проблем с цитирането, което поставя под съмнение тяхната оригиналност и научен принос.

Седмо, преразкази на публични документи-закони, директиви, стратегии.

Една четвърт от докладите преразказват публични документи на национални институции или на институции на ЕС, ООН или други международни организации. Тези изследвания не съдържат критичен анализ на разглежданите документи, нито съдържат конкретни изводи и препоръки. Информирането чрез преразказване не подхожда на научни публикации, а на медийни. Но дори и в медийните публикации има критичен анализ.

Научната стойност на такива преразказвателни научни публикации е, меко казано, съмнителна. Със сигурност те нямат оригиналност и научен принос.

В заключение общият извод е, че пред програмните и научни комитети на провежданите икономически научни конференции стоят редица важни задачи. Не може върху корицата на научен сборник просто да се напише: "Публикуваните доклади не са редактирани и коригирани. Авторите им носят пълната отговорност за съдържанието, оригиналността и за грешки, допуснати по тяхна вина." В това ли се заключава работата на програмните и научни комитети на провежданите икономически научни конференции в България?

Може ли, докато няма гаранция за качеството на докладите от научни конференции в България, няколко конферентни доклада да са равностойни на публикация в SCOPUS и това да служи за трамплин за научно израстване?

В пазарната икономика пет трабанта не са равни на един ролс-ройс. Петте трабанта си остават пет трабанта, а ролс-ройсът, макар и един, си остава ролс-ройс.

1.Чобанова Р. и Ножаров Щ. (2018). Икономически проблеми и решения в научните конференции в България. сп."Икономическа мисъл", 63 (5), 117-134.

Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров е секретар на секция "Икономически науки" при Съюза на учените и редовен преподавател в катедра "Икономикс" на УНСС. Автор е на научни публикации, които са реферирани и индексирани в световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier). Цитиран е в Web of Science.През 2018г. е цитиран като автор с индивидуален принос за създаването на Доклада на ООН за световния публичен сектор: "United Nations, 2018, Working Together: Integration, institutions and the Sustainable Development Goals, World Public Sector Report 2018, Division for Public Administration and Development Management, Department of Economic and Social Affairs, (DPADM), New York, April.,ISBN: 978-92-1-123207-3". Заедно с Р. Чобанова е автор на "Икономически проблеми и решения в научните конференции в България". сп."Икономическа мисъл", 63 (5), 117-134 /2018 г./

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 77 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .