НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  А сега какво – ние, професорите, доцентите, асистентите ще продължаваме ли да разказваме теорията на борбата с корупцията, ще анализираме ли обилно и обстойно нормативната уредба и архитектурата на системата за противодействие на това огромно зло?

  Докато в същото време първите борци с корупцията (според техните постове и позиции) ще са нейният авангард?

  Докато няма никаква, дори елементарна политическа воля за борба с корупцията.

  Докато корупционерите даже не смятат корупционерството си за корупция и наричат себе си почтени хора.

  Докато когато им говорят за техните корупционни дела, те казват цинично, че не искат да падат на подобно битово ниво.

  Докато студентите ни питат защо е все по-голяма ножицата между теорията на борбата с корупцията и практиката на тази борба?

Нееее, тук не можем да се измъкваме с баналната шега, че на теория между теория и практика разлика няма, но на практика има.

Най-добре е изобщо да спрем с тези лекции! Няма смисъл, само се излагаме като ги четем. Защото като не назоваваме нещата и корупционерите с истинските имена, ние се превръщаме в лицемери и подлеци, в манипулатори и страхливци, в демагози и лъжци.

Студентите виждат и знаят всичко. Те понякога дори не задават въпросите, чиито отговори ние спестяваме в лекциите си. Те знаят, че царят е гол. Всички знаем, че той е гол. Но си траем.

Не напразно в приказката едно дете извиква, че е царят е гол. Защото само то с неподправената си искреност и младенческа наивност казва истината. Останалите се правят на утрепани, мълчат си, защото е здравословно и защото няма пък те да оправят света, я…

А голият цар на корупцията даже не се свени, че му се виждат срамотиите. Дори все по-брутално ни ги демонстрира, гордее се с тях, опипва си ги самодоволно и смята, че у нас така е било, така е и така ще бъде… Понеже е случил на народ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 72 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.