"Дневник"

Дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерството на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни. Това е основният извод от одит на Сметната палата, изследвал тази дейност на институциите за периода 2015-2018 г., съобщиха от институцията.

В този период не е правен мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство с изключение на няколко обекта с категория "световно значение" - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир, отбелязват одиторите.

"По-малко от една четвърт от всички декларирани архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780, са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности", сочи анализът.

В същото време дори все още няма определени режими за опазването на 93 на сто от обектите с предоставен статут на недвижими културни ценности, са установили одиторите. Този процент достига 98 на сто при декларираните обекти, на които не е направена и оценка на притежаваните качества на културна ценност. "А определянето на режима за опазване на един обект е от ключово значение, тъй като регламентира точното местонахождение и площ на обекта, зоната около него, която попада под защита на закона, допустимите намеси в обекта и устройството и условията за ползване на техните територии и охранителни зони", се казва в становището.

Декларираните недвижими културни ценности са общо 39 476, от които 19 438 са архитектурно-строителни (от тях 355 от национално значение).

Няма актуални данни за недвижимите културни ценности, информацията за състоянието на недвижими културни ценности не е събирана, обобщавана и анализирана системно, е друга от забележките на доклада.

Сметната палата е предприела този одит, след като през последните години редица публикации и репортажи в медиите сигнализират за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство. "Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават", отбелязват от институцията.

Посочва се, че не се предприемат почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. "В резултат старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация. А конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности", се допълва в съобщението.

През целия одитиран период има значително недофинансиране на дейностите по опазване на сградите-паметници на културата, сочи докладът. Одобрените средства от Министерството на културата се увеличават спрямо заявените искания за консервация и реставрация на архитектурни обекти от 1 на сто през 2015 г. до 43 на сто през 2017 г. "Въпреки положителните тенденции за увеличаване на финансирането на архитектурните обекти в рамките на целевите средства за консервация и реставрация, на фона на общия брой на архитектурните обекти в страната – декларирани и с определен статут, броят на исканията, които могат да се удовлетворят с предоставените средства по бюджета на Министерството на културата е незначителен/нищожен", отбелязват одиторите.

Одиторите констатират също, че няма координация между институциите, които участват в процеса, а има "неясно, неточно и непълно определени правомощия и задължения". Отговорностите се размиват между областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.

Сред част от забележките след одита е, че повече от девет години след влизането в сила на Закона за културното наследство все още няма Национална стратегия за развитието на културата, в която да се определят стратегически цели за управление и опазване на културното наследство. Не са издадени всички подзаконови нормативни актове, предвидени в Закона за културното наследство, които да осигурят прилагането му.

Дейността по опазване на недвижимо културно наследство не е осигурена с необходимото количество и качество човешки ресурси. Липсва обвързаност на числеността на служителите в Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата с броя на недвижимите културни ценности и изпълнението на нормативно определените функции, отбелязват от Сметната палата.

Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.

И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например заделените по бюджета на министерството средства за програма "Опазване на недвижимото културно наследство" са едва 14 на сто от необходимите.

През одитирания период от Инспектората за опазване на културното наследство са проверени незначителен брой обекти – между 0.07 на сто и 0.54 на сто на година. Дейността не се планира и отчита адекватно, посочват от одитната институция.

Сред забележките е още, че управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е децентрализирано. Не са създадени и предвидените в Закона за културното наследство териториални структури на Министерството на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.

"Поддържането на Националния документален архив на Националния институт за недвижимо културно наследство не отговаря на нормативните изисквания за създаването на досиета за обектите. Няма досиета за значителна част от обектите, тъй като поради спецификата на законодателството през различните периоди е било възможно да се декларират много обекти с един акт, без за тях да е налична каквато и да било документация. А създадените досиета имат пропуски по отношение на пълнота и актуалност. Помещенията, в които се съхранява архивът, не са достатъчни", пише още в доклада.

От доклада се разбира още, че всъщност в института за недвижимо кутурно наследство изобщо нямат нужната им информация за всички паметници из общините. В закона през 2011 г. е поставен двугодишен срок, в който общините да предоставят на НИНКН актуалните адреси и идентификаторите на заварените обявени и декларирани недвижими паметници на културата, разположени на територията на съответната община. От НИНКН са изпратени писма до 100 общини с искане за предоставяне на тези данни. В отговор, само от община Плевен са получени пълни данни, а от част от останалите – частична информация.

В одита се отбелязва още, че не е изпълнено и въведеното през 2016 г. изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид.

В резултат на извършения одит са дадени 15 препоръки на министъра на културата и 6 препоръки на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство.

В доклада се посочва още, че отговорност за управленските решения през одитирания период носят следните министри на културата: Вежди Рашидов (07 .11.2014 г. – 27.01.2017 г.), Рашко Младенов (27.01.2017 – 04.05.2017) и Боил Банов (04.05.2017 г. - понастоящем) и директори на Националния институт за недвижимо културно наследство – Даниела Джуркова (18.10.2013 г.- понастоящем) и Красимир Тодоров (26.06.2017 г. – 03.08.2018 г.).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Съди за човека повече по въпросите му, отколкото по отговорите му.”

Волтер, френски философ и просветител, роден на 21 ноември преди 325 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.