"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

С лъжи и измами правителството на Никола Груевски се задържа на власт цели десет години. Това го знаехме. Едва сега постепенно става ясно как е функционирала "фината механика" на това държавно заложничество, посочва Андреас Ернст в швейцарския „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Разследващият журналистически портал OCCRP публикува извадки от обвинителен акт срещу бившия министър-председател, петима негови близки сътрудници, както и срещу неговата партия ВМРО. Материалът дава известна представа за това как са се обогатявали партията и нейните кадри, които бяха на власт от 2006 до 2017 година - и колко бързо затъват в дългове след загубата на властта, коментира швейцарското издание.

През есента на 2018 година специалната прокуратура временно конфискува 69 недвижими имота и парцели, след като става ясно, че партията възнамерява на продаде или ипотекира своята централа – гигантския по размери „Бял дворец“. Това става една година след загубата на изборите.

Как са се финансирали тези проекти?

Девететажната сграда с пристроена кула бе издигната само за година и половина и завършена през 2015-та. Архитектурата съответстваше на предпочитания стил на управляващата тогава партия - помпозен класицизъм в искрящо бяло с колони в античен стил и барокови завъртулки. На върха на кулата се издигаше огромното партийно знаме в червено и черно. По онова време не беше ясно как точно е бил финансиран този помпозен проект, ето че сега прокуратурата постепенно повдига завесата.

Приватизираната строителна фирма „Бетон“, която по югославско време бе обществена собственост, спечелва държавната поръчка за изграждането на партийната централа. До 75% от приходите на тази фирма и преди това са идвали от държавата, респективно от управляващата партия, пише Андреас Ернст в „Нойе Цюрхер Цайтунг“.  Фирмата, която е собственост на един от най-богатите бизнесмени в страната Минко Йорданов, са отблагодарява за това, като дарява на партията 2,1 милиона евро в брой. И не само това. Бизнесменът „пропуска“ да предяви иск за извършени строителни дейности на стойност от 6,9 милиона евро. ВМРО отпуска за двореца си едва 800 000 евро.

А Йорданов "печели" и други държавни поръчки за над 200 милиона евро - проекти по програмата "Скопие 2014", за които се предполага, че правителството е отпуснало близо половин милиард евро, превръщайки центъра на македонската столица в своего рода античен Дисниленд. Проектът е целял да внуши на гражданите гордост от факта, че се родеят с великия Александър Македонски и да усили техния патриотизъм. С тази програма обаче бяха изпрани и доста пари, които бяха пренасочени към джобовете на елита, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Изданието припомня и скандала с подслушани телефонни разговори, от който стана ясно, че управляваща клика на ВМРО систематично е фалшифицирала избори и е злоупотребявала с държавните институции за собствени цели: „Останалата част от правораздавателните органи тъй или иначе бяха неизползваеми, тъй като Груевски на практика отмени разделението на властите, а съдиите танцуваха по неговата свирка“, пише НЦЦ.

Правовата държава не може да възкръсне току-така

Тъкмо съдбата на Никола Груевски обаче показва, че правовата държава не е в състояние да възкръсне, само защото в страната има ново, социалдемократическо правителство. Въпреки че срещу Груевски има ефективна присъда, той успя да избяга от страната малко преди тя да влезе в сила - през ноември 2018 година. Всички знаеха за тази опасност, но въпреки това го оставиха да се измъкне.

Не е ясно какви сметки си е правило правителството, допускайки бившия премиер за избяга зад граница. Във всеки случай Никола Груевски избяга в Унгария и веднага получи политическо убежище от своя приятел Виктор Орбан, пише в заключение Андреас Ернст в „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.