СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА" 

България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавното регулиране на финансови и други ресурси и подкрепа за медийния сектор. Тези показатели я приравняват със страни като Турция и Унгария, които редовно се сочат като възможно най-лошия пример за намеса и влияние на управляващите политици върху националния и регионалния медиен пазар. Това става ясно от ежегодния мониторингов доклад за плурализма в България, публикуван от европейския Център за медиен плурализъм и медийна свобода.

Неправителствената организация функционира от 2011 г. с частична финансова подкрепа от ЕС. Тя наблюдава страните членки и кандидатите Сърбия, Македония и Турция. Първото изследване за България стана факт през 2014 г., а следващото - през 2016 г. Резултатите за 2017 г. показват влошаване на медийната среда спрямо предишната година. В доклада се казва, че след събирането и обработката на данните в България са се случили още събития, говорещи за допълнително затрудняване на условията за извършване на журналистическа дейност. Центърът ще анализира тези процеси в следващото си проучване.  

Рискът за медийния плурализъм в България, Турция и Унгария през 2017 г. е оценен на 97 на сто заради

непрозрачното регулиране и разпределение на държавната реклама.

По този показател България не е направила нито крачка напред спрямо предходния доклад, когато същият индикатор отново бе близък до 100%.

„За втора поредна година държавното регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор в България достига възможно най-високото ниво на риск. Няма директни или индиректни държавни субсидии за медиите, освен за обществените. Всъщност държавна реклама има, но без регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение към медиите, което би предотвратило привилегировано третиране или неправомерно поведение. Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението й проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти”, се казва в доклада за България.   

Написаното от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода се различава драстично от думите на българския премиер Бойко Борисов преди дни към министрите от кабинета му, че „нито един от вас тука няма никаква възможност, не желание, възможност да влияе на която и да е медия”. И че отношението на Европа към медийната среда в България, изразено в последния мониторингов доклад на Брюксел, е несправедливо, тъй като партия ГЕРБ, откакто е на власт, не затруднява свободата на словото, а е оставила всичко в ръцете на журналистите и на издателите.

Заключенията на Центъра за медиен плурализъм са 

поредният международен доклад, който опровергава тезите на лидера на ГЕРБ

и на останалите висши функционери в управляващата партия, че проблемите в медийния сектор са изцяло вътрешни - отношенията между собствениците на медии и автоцензурата, които журналистите си налагат сами. И този, както и много други доклади преди това, стига до извода, че всъщност проблемите тръгват от властта, която използва националния и европейския обществен ресурс да си купува медийно спокойствие и да си създава кръг от удобни и добронамерени медии. "Един от най-ефективните механизми за политически контрол върху медиите е чрез средствата за реклама, разпределяни от министерства и общини", се казва в публикуваното преди дни изследване.

Освен висока степен на риск за плурализма заради непрозрачното разпределение на реклама, докладът отчита заплаха и заради директния и индиректния контрол, която политици упражняват върху медии. По този индикатор опасността за плурализма е оценена на 75 на сто.

„Няма конкретни разпоредби, регулиращи конфликта на интереси между собствениците на медии и политически партии, партийните групи или политиците. Нито има конкретни правни ограничения за пряк или непряк контрол върху медиите, новинарските агенции или дистрибуторските фирми от хора или организации, свързани с партии”, се казва в проучването. Като пример за директна обвързаност на политици с медии то посочва депутатите Делян Пеевски, Валери Симеонов и Волен Сидеров. „Отделно от това националните и регионалните медии на практика подлежат на систематичен политически контрол. Обхватът на намесата варира в различни медийни сектори, като най-големите рискове са установени в пресата”, пише в анализа.

Според неправителствената организация през 2017 г. е

нараснал рискът за независимостта и финансирането на обществените медии

в България, като той достига 67 на сто спрямо 25 на сто година по-рано. „Влошаването се дължи най-вече на гласуваните промени в Закона за радио и телевизия и на неопределеното удължаване на тригодишните мандати на генералните директори и управителните съвети на БНТ и БНР в случаите, когато мандатът им е приключил, а Съветът за електронни медии още не е избрал нов директор. Тези изменения всъщност легализираха забавения с повече от година конкурс в БНТ. Тези подходи бяха критикувани от много анализатори заради предоставянето на допълнителна възможност за политическо договаряне и намеса в избора на генерални директори. Финансирането на БНТ и БНР остава проблематично. Основният източник продължава да е субсидията от държавния бюджет, определена от правителството без публична дискусия”, смятат от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

Като мерки за справяне с описаните проблеми той предлага управляващите да въведат „прозрачно и недискриминационно регулиране на разпространението на държавната реклама и публични средства за медиите, както и редовна отчетност от държавните агенции и получателите на финансиране”. Центърът съветва още да се преоцени законодателството по отношение на независимостта, финансирането и управлението на обществените медии и да се включат мерки за по-широко участие на гражданите в оценката на предоставяните услуги и при вземане на решения за промени в програмите на БНТ и БНР. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мразя кресльовците, дето с толкова пошла риторика милеят за род и Отечество.“

Константин Павлов, български поет, роден на 2 април преди 87 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.