"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През октомври в японската префектура Сайтама един 15-годишен ученик уби дядо си и наръга с нож баба си. Според родителите обаче, момчето много е обичало баба си и дядо си. И това прави случая доста заплетен. 

Пред полицията младежът е признал, че е извършил престъплението на 18 октомври, защото не искал баба му и дядо му да се срамуват от него. И по-специално от това, което се канел да извърши - да намушка с нож свой съученик, който го тормозел изключително много и на когото той просто "не можел да прости".

Нападението срещу двамата пенсионери може да се разглежда като поредния случай, допълващ криминалната статистика. Само че едно актуално изследване показва, че насилието сред младите японци напоследък придобива застрашителни размери.

Все повече случаи на мобинг

В документ на японското министерство на образованието от края на октомври се посочва, че в японските средни училища случите на тормоз над ученици зачестяват. Експертите пък предупреждават, че истинските мащаби на проблема не са известни, тъй като много от жертвите предпочитат да премълчават за посегателствата срещу тях.

През учебната 2017/18 година в японските частни и държавни начални и средни училища са регистрирани официално над 414 000 отделни случаи на тормоз над ученици, което е с 91 000 повече в сравнение с предходната година. От тях 474 са класифицирани като "сериозни", а 55 дори като "застрашаващи живота на децата". За една година 250 японски ученици са посегнали на живота си. За поне 10 от тях е установено, че са били подложени на тормоз, което става ясно от оставени предсмъртни писма.

"Япония винаги е имала проблем с тормоза над ученици, но ми се струва, че самоубийствата вследствие на мобинг се увеличават. Училищните ръководства, образователното министерство и правителството трябва да обърнат по-сериозно внимание на проблема", казва професор Миеко Накабаяши. Той посочва, че все повече такива случаи биват докладвани и документирани, което ще засилва натиска над властите да ги разследват. "Ясно е обаче, че са необходими много повече усилия, ако искаме да се справим с проблема", казва още професорът.

"Тормоз в училище, за съжаление, има навсякъде по света. Но при нас се долавят известни разлики - в Япония мишена на подигравки и мобинг стават най-вече учениците, които са различни от останалите. Същото впрочем е и в японското общество - важно е да не изпъкваш с нещо", казва Накабаяши. Ще рече, че ако си талантлив, ако си много красив, ако свириш на някакъв музикален инструмент или просто се държиш по-различно от мнозинството, ти се превръщаш в мишена. 

Ерик Фио, собственик на частно френско училище в Йокохама, който е и баща на три деца, познава отлично японската образователна система. Той твърди, че в японските училища натискът за това "да си в съзвучие" е много силно изразен.

Има и нещо положително. Какво е то?

"Момчетата са много по-податливи на физическа разправа. При тях много по-често препирните и блъсканията могат да прераснат в бой. При момичетата е различно - до тормоз се стига, когато някоя девойка бива отлъчена от групата или пък защото много клюкарства. Но този вид ментален тормоз понякога е по-лош от физическата разправа", посочва Ерик Фио.

Японското министерство на образованието вижда и нещо положително в ръста на регистрираните случаи на тормоз в училище: това показва, че учителите са станали много по-бдителни за този вид посегателства. Преди много от случаите изобщо не са били регистрирани и са оставали без последствия, казват от министерството.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).