НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

  Нека като български народ си го кажем честно и ясно:

  След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.

  Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!

  Преди десетина дни написах статус във ФБ:

  Или простотията нас, или ние - простотията!

  Това е дилема на живот и смърт.

  По-долу привеждам този статус отново.

  Привеждам и мое изказване от 2008 г. - как аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.

  Премиерът няма полезен ход - той трябва да се позиционира спрямо този рак на политиката в България - простотията.

  Никакви интереси за опазване на всяка цена на правителството, не могат да бъдат поставени над пряката и непосредствената заплаха за националната сигурност - простотията.

  Въпросът е вече или - или.

  Или простотията нас, или ние простотията!

  Простотията няма място по върховете на държавата, защото така неизбежно тя ще стане другото име на държавата ни - рано или късно...

  Ето моя статус отпреди десетина дни:

    На тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.

  Да, не съм аз първият, който казва, че най-опасно заразната социална болест е простотията - тя се препредава и възприема много бързо, още повече, когато се разпространява отгоре надолу в обществото.

  Но и аз го казвам, говоря, пиша, бия камбаната...

  Не само каквито сме ние, такива стават езикът и поведението ни, но и каквито са езикът и поведението ни, такива ставаме ние.

  Не само каквито сме ние, такива стават и политиците ни, но и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.

  Масово от количество в (зло)качество станаха управленските позиции по всички нива на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се притесняват от простотията си и я парадират понякога като простащина, та дори се стремят да имитират простоватите, а понякога просташки маниери на тези над тях - на техните патрони и патриции.

  Затова все по-често простотията на все повече хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на държавата и обществото ни.

  България спешно се нуждае от ценностно поставяне на простотията извън закона на обществения морал. Обществото ни е изправено пред жестока дилема, която има катастрофични измерения:

  Или простотията нас, или ние простотията!

  Това е дилема на живот и смърт!

  Първият критерий, по който трябва да бъде шкартиран един висш политик, един политик въобще, е ако демонстрира простотия, камо ли пък простащина - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.

  Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази вече се настаняват в най-обикновените граждани, независимо от това какви иначе са те и имат или нямат обща култура.

  Враг номер едно на нормалното, демократично, европейско, съвременно наше общество е именно тя - простотията, неумолимо и необратимо преминаваща в екстремната фаза на простащината.

  Това е разплатата за системното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а все повече и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш прости хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и безпрепятствено простотия!

 nslatinski.org

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Васил Левски - национален герой, обесен в София преди 147 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.