НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

  Нека като български народ си го кажем честно и ясно:

  След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.

  Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!

  Преди десетина дни написах статус във ФБ:

  Или простотията нас, или ние - простотията!

  Това е дилема на живот и смърт.

  По-долу привеждам този статус отново.

  Привеждам и мое изказване от 2008 г. - как аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.

  Премиерът няма полезен ход - той трябва да се позиционира спрямо този рак на политиката в България - простотията.

  Никакви интереси за опазване на всяка цена на правителството, не могат да бъдат поставени над пряката и непосредствената заплаха за националната сигурност - простотията.

  Въпросът е вече или - или.

  Или простотията нас, или ние простотията!

  Простотията няма място по върховете на държавата, защото така неизбежно тя ще стане другото име на държавата ни - рано или късно...

  Ето моя статус отпреди десетина дни:

    На тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.

  Да, не съм аз първият, който казва, че най-опасно заразната социална болест е простотията - тя се препредава и възприема много бързо, още повече, когато се разпространява отгоре надолу в обществото.

  Но и аз го казвам, говоря, пиша, бия камбаната...

  Не само каквито сме ние, такива стават езикът и поведението ни, но и каквито са езикът и поведението ни, такива ставаме ние.

  Не само каквито сме ние, такива стават и политиците ни, но и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.

  Масово от количество в (зло)качество станаха управленските позиции по всички нива на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се притесняват от простотията си и я парадират понякога като простащина, та дори се стремят да имитират простоватите, а понякога просташки маниери на тези над тях - на техните патрони и патриции.

  Затова все по-често простотията на все повече хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на държавата и обществото ни.

  България спешно се нуждае от ценностно поставяне на простотията извън закона на обществения морал. Обществото ни е изправено пред жестока дилема, която има катастрофични измерения:

  Или простотията нас, или ние простотията!

  Това е дилема на живот и смърт!

  Първият критерий, по който трябва да бъде шкартиран един висш политик, един политик въобще, е ако демонстрира простотия, камо ли пък простащина - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.

  Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази вече се настаняват в най-обикновените граждани, независимо от това какви иначе са те и имат или нямат обща култура.

  Враг номер едно на нормалното, демократично, европейско, съвременно наше общество е именно тя - простотията, неумолимо и необратимо преминаваща в екстремната фаза на простащината.

  Това е разплатата за системното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а все повече и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш прости хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и безпрепятствено простотия!

 nslatinski.org

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

Бойко Пенчев, литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари преди 51 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.

Жаждата, която ни изгаря

Малката стегната повест на Карабашлиев, коята излезе след разточителния му епос „Хавра“, се поглъща бързо, без усилия и предразполага към размисъл.