СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА"

ГЕРБ не изпълни обещанието си да приеме максимално бързо промени в законодателството, с които да бъдат защитени паметниците на културата. Заявеното след пожара в Царските конюшни в София в края на юли всъщност не се случи. Парламентът прие вчера на второ четене в четвъртък нови текстове в Закона за културното наследство, които не включват никакви мерки относно отговорността на собствениците на подобни сгради, както обещаваха отговорните фактори в ГЕРБ.

В края на юли пожар в историческия комплекс изпепели значителна част от покрива и таваните на част от сградите. Към него от години има сериозни инвеститорски интереси, което породи съмнения, че става дума за умишлен палеж - версия, която не е опровергана и досега.

След инцидента в продължение на няколко дни институциите си прехвърляха топката кой трябва да понесе отговорността, преди на среща при премиера Бойко Борисов да се реши обектът да получи временен статут на паметник на културата. Министерството на културата и Столичната община поеха ангажимент да изготвят спешни промени, с които да задължат и мотивират собствениците на такива имоти да се грижат по-добре за собствеността си и да предвидят по-строги наказания при неизпълнение. Обяснено бе още, че ще се облекчат и процедурите за кандидатстване за финансиране по европейски и други програми. Обещанието бе текстовете да бъдат готови и внесени най-късно през септември. Нищо от това обаче не бе изпълнено извън частния случай с Царските конюшни, които временно бяха обявени за паметник на културата. 

Вместо по-строги мерки в защита на паметниците бяха гласувани поправки, свързани с представянето на културни ценности, открити под вода, както и въвеждане на дигитализация на културното наследство. Законопроектът на Министерството на културата бе приет без никакви дебати и с почти пълно мнозинство. Редакциите в Закона за културното наследство бяха внесени през юни и не бяха обсъдени през миналата парламентарна сесия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.