СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА"

ГЕРБ не изпълни обещанието си да приеме максимално бързо промени в законодателството, с които да бъдат защитени паметниците на културата. Заявеното след пожара в Царските конюшни в София в края на юли всъщност не се случи. Парламентът прие вчера на второ четене в четвъртък нови текстове в Закона за културното наследство, които не включват никакви мерки относно отговорността на собствениците на подобни сгради, както обещаваха отговорните фактори в ГЕРБ.

В края на юли пожар в историческия комплекс изпепели значителна част от покрива и таваните на част от сградите. Към него от години има сериозни инвеститорски интереси, което породи съмнения, че става дума за умишлен палеж - версия, която не е опровергана и досега.

След инцидента в продължение на няколко дни институциите си прехвърляха топката кой трябва да понесе отговорността, преди на среща при премиера Бойко Борисов да се реши обектът да получи временен статут на паметник на културата. Министерството на културата и Столичната община поеха ангажимент да изготвят спешни промени, с които да задължат и мотивират собствениците на такива имоти да се грижат по-добре за собствеността си и да предвидят по-строги наказания при неизпълнение. Обяснено бе още, че ще се облекчат и процедурите за кандидатстване за финансиране по европейски и други програми. Обещанието бе текстовете да бъдат готови и внесени най-късно през септември. Нищо от това обаче не бе изпълнено извън частния случай с Царските конюшни, които временно бяха обявени за паметник на културата. 

Вместо по-строги мерки в защита на паметниците бяха гласувани поправки, свързани с представянето на културни ценности, открити под вода, както и въвеждане на дигитализация на културното наследство. Законопроектът на Министерството на културата бе приет без никакви дебати и с почти пълно мнозинство. Редакциите в Закона за културното наследство бяха внесени през юни и не бяха обсъдени през миналата парламентарна сесия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 200 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.