СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА"

ГЕРБ не изпълни обещанието си да приеме максимално бързо промени в законодателството, с които да бъдат защитени паметниците на културата. Заявеното след пожара в Царските конюшни в София в края на юли всъщност не се случи. Парламентът прие вчера на второ четене в четвъртък нови текстове в Закона за културното наследство, които не включват никакви мерки относно отговорността на собствениците на подобни сгради, както обещаваха отговорните фактори в ГЕРБ.

В края на юли пожар в историческия комплекс изпепели значителна част от покрива и таваните на част от сградите. Към него от години има сериозни инвеститорски интереси, което породи съмнения, че става дума за умишлен палеж - версия, която не е опровергана и досега.

След инцидента в продължение на няколко дни институциите си прехвърляха топката кой трябва да понесе отговорността, преди на среща при премиера Бойко Борисов да се реши обектът да получи временен статут на паметник на културата. Министерството на културата и Столичната община поеха ангажимент да изготвят спешни промени, с които да задължат и мотивират собствениците на такива имоти да се грижат по-добре за собствеността си и да предвидят по-строги наказания при неизпълнение. Обяснено бе още, че ще се облекчат и процедурите за кандидатстване за финансиране по европейски и други програми. Обещанието бе текстовете да бъдат готови и внесени най-късно през септември. Нищо от това обаче не бе изпълнено извън частния случай с Царските конюшни, които временно бяха обявени за паметник на културата. 

Вместо по-строги мерки в защита на паметниците бяха гласувани поправки, свързани с представянето на културни ценности, открити под вода, както и въвеждане на дигитализация на културното наследство. Законопроектът на Министерството на културата бе приет без никакви дебати и с почти пълно мнозинство. Редакциите в Закона за културното наследство бяха внесени през юни и не бяха обсъдени през миналата парламентарна сесия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 226 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.