ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Една новина, която прочетох в един от любимите си сайтове „С книга и филм”,  ме върна към болна тема, за която пиша от години. Последни научни изследвания на американски учени доказват, при това, по категоричен, че слушането на класическа музика може да подобри значително слуха, пространствените умения за мислене и дори интелигентността. Съобщиха ни това от  нашето, за съжаление, единствено радио за голямата музика, и  пак за съжаление  (по технически причини и неподкрепено от държавата) все още недостъпно за цяла България. Но как ще е подкрепено? Ако беше жива Людмила щеше да го подкрепи, но от нашия Бате Бойко  (фена на чалгаджийките Лепа Брена и Ивана, които приема дори в Министерския съвет!), трудно можем да очакваме подобна подкрепа. За него българската култура е последната дупка...Вижте само какви „културни” министри натрапва. Та той не влиза дори в Операта, макар Пламен Карталов да я издигна до нивото на световните театри.

Но да се върнем към новината. Тя е наистина сензационна. Това е  т. н "ефект на Моцарт". Той бе докладван за първи път още през 1993 г. от учените от калифорнийския университет "Ървайн". Тогава е бил осъществен първият, при това много успешен, експеримент. На група от 32 души е била предложена да изслушат една от сонатите на гения от Залцбург, докато друга група е слушала подбрана, но по-лека релаксираща музика като при това е била помолена да стои на тихо десет минути. Тези, които са слушали Моцарт, са увеличили значително уменията си още през следващите 10-15 минути. 

В същия американски университет са били изследвани  и дългосрочните ефекти на музиката върху мозъка - на 3-4-годишни деца. В продължение на половина година са им били давани  уроци по пиано. В края на обучението тези деца са  издържали успешно тест с различни въпроси за пространство и време и се представили с 50% по-добре, отколкото техни връстници, които не са били обучавани музикално и са слушали класика. Според учените, водили експеримента този резултат се дължал на по-голямата пластичност на младия мозък и продължителността на излагането му на музиката.

Този нов експеримент доказва – за кой ли път? – че МУЗИКАТА ЛЕКУВА, ЧЕ ВЛИЯЕ ПОЛОЖИТЕЛНО ВЪРХУ МОЗЪКА, ИНТЕЛЕКТА, ПСИХИЧЕСКО НИ СЪСТОЯНИЕ. Не случайно във Виена от доста години има институт по мелотерапия, лечение чрез слушане на подбрана художествена или както я наричаме у нас, „класическа музика”. Всъщност, редица специалисти твърдят, че детето трябва да слуша такава музика още докато е в корема на майка си. Ефектът й върху неговото умствено, психическо, интелектуално развитие е наистина поразителен. И обратното от „ритмите от джунглата” неизменно се затъпява (убиват мозъчните клетки!) и поразяват слуха, като постепенно се оглушава. Но редица общини в България започнаха да се надпреварват в организирането на разни „фестове” за рок, поп, джаз, чалга и по този начин, вместо да възпитава младите, започнаха да ги опростачват. И на тези „фестове” те започнаха да се държат дивашки като на футболните мачове. А може би това е целта на днешната власт? Груби, опростачени млади хора. И без това образованието системно и целенасомено се смъква надолу. На властта съвсем не й трябват образовани млади хора.

Но думата ми тук е за МУЗИКАТА И ДЕЦАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ. 

За съжаление, звуковата и музикалната среда в родината на Орфей и Борис Христов е страшно замърсена от чалгата, поп-а, рап-а, рока и джаза. Тези ниски жанрове нагло са изместили не само Моцарт, Бетовен, Верди и Чайковски, но дори и по- леките - Йохан Щраус и Вивалди. 

В детската градина до блока, където живея, в музикалния и европейски Русе, учителките редовно пускат на най-малките тези „звуци от джунглата”, вместо Моцарт и Вивалди. И така е навсякъде в все по чалгизираната България. Нито учителите от всички степени, нито електронните медии (дори БНР, което съвсем намали дяла на художествената музика, дори в уж, културната си програма „Христо Ботев”), нито СЕМ, който допусна да се появят такива уродливи явления като радиата за чалга, нито чалга телевизиите.  Мнозинството млади българи е вече с ниска музикална култура, слуша силно тази вредна за слуха и за мозъка „музика”. Особено когато се приема със слушалки или с високи децибели. Стана дума за децибелите. На диващина по дискотеките не само по курортите, но и в цялата страна трябва да се сложи край. Срамно е, че се славим като страна на певци и музиканти от световна класа, а децата ни растат и живеят в тази опростачена среда.

Тук бих искал да спомена за това, което се прави по тази тема в далечна Венецуела. Там държавата води една много разумна политика – поддържа създаването и развитите на детските и младежките ученически хорове и симфонични оркестри. По програмата на известния композитор, диригент и педагог  маестро Хосе Антонио Абреу, минават абсолютно всички учащи от тази страна, чиято музикална култура е далеч по- млада и неразвита от нашата. Там правителството счита, че тези деца и подрастващи вместо да останат на улицата с риск някои от тях да станат и престъпници, да слушат грозните ритми от ниските жанрове, да се развият като възпитани и културни хора, трябва да бъдат включени задължително в това музикално обучение, макар че малко от тях после ще станат професионални музиканти.  Но едно от тези деца, минало през тази мащабно замислена и държавно подкрепена образователна програма, е световнопризнатият днес диригент Густаво Дудамел (роден през 1981 г.), стигнал до Ла Скала, Метрополитън, Виена и Берлин. Опит, от който трябва да се поучим и ние, но първо просветното министерство трябва да увеличи часовете по музика   (да оправи учебниците по музика ) и да препоръча на училищата да възстановят своите хорове и оркестри. Преди години в доста български гимназии имаше дори ученически симфонични оркестри, а сега дори учителите по музика просто не водят децата на образователните концерти. Да не говорим за опера или симфоничен концерт, както беше преди. А нашите оперни театри и оркестри, доколкото останаха след разрушителната „културна” реформа на ГЕРБ, имат специални добри програми за децата от всички възрасти. Но просветното министерство е все още далече от темата за музикалното образование, то се чуди  кой още автори кое произведение да изхвърли от учебниците и да съкрати  цели периоди от историята на България. И накрая, докъде ще стигнем, ние, хората от родината на Орфей и Борис Христов? Може би до джунглата...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Приемаме съдбата прекалено пасивно, сякаш става въпрос за подчинение.“

 Дани Бойл, английски режисьор, роден на 20 октомври преди 62 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.