НИКОЛА СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  Преди малко ми се обаждат от Пропуски - един младеж Ви чака пред бариерата, носи Ви колетче.

  Отивам да видя за какво става дума.

  Веднага го познах - беше чудесен студент с много добра дипломна работа. Сега разнася писма и пратки.

  Какво става? - питам го.

  Ето какво става! - с три езика, с две магистратури, само на тази работа ме взеха! До края на годината се изнасям за Лондон. Броя месеците и се махам! Скоро няма да им стъпя тук!

  Разказа ми, че се опитвал на много места в държавната и в три общински администрации.

  Не става, професоре, човек по честен път и с дипломи, без връзки, без партийна протекция, без да си плати с пари или тяло не може да пробие! Пробвах и в университети. Знаете ли какво е обидното? Навсякъде виждах хора - били преди в структурите на сигурността и отбраната, взели си пенсиите, при това никак не лоши. И продължили като цивилни. Нямам нищо против никого. Не мога да обобщавам. Всеки случай е индивидуален - един може много още да даде, друг малко, трети нищо. Но говоря не за частните случаи, а за общия: на стотици места, където не се иска особен професионализъм от работата по-рано в системата за сигурност и отбрана - седят и решават кръстословици хора с пенсия и заплата. А младите? Мога да ви кажа за най-добрите студенти от моята група. Един разкарва пици. Друга къса билети в киното в мол. Трета е ... помощник-фризьор, каквото и да значи това. Ето ме и мен - с писъмца и колетчета. Около 24 май се събрахме и знаете ли какво - никой не каза, че ще остане тук. И всички съжаляват, че още са тук. А така ми се искаше да стана преподавател, сърцето и душата си щях да раздам. Вие поне ме знаете! Какво да правя? Не, не чакам отговор.

    Протегнах ръка за довиждане и му казах следното: Онзи ден си говорихме с трима колеги. И единият сподели нещо, което останалите също си го мислим:

  - Ние не можем да си позволим да казваме на всички свои студенти - спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят! Нямаме сили да им го кажем, нямаме и моралното право да ги посъветваме така, защото студентите са с различни възможности и шансове да успеят - някои ще си съсипят живота в чужбина.   Но понеже нашите деца са се случили умни, трудолюбиви, борбени и със силен характер, ние можем да си позволим, имаме моралното право да ги посъветваме -   Деца, спасявайте се оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят, изградете се като специалисти! Иначе алтернативата ви каква е - некомпетентността, простотията, алчността, арогантността, корупцията, нарцисизмът тук да ви унищожат като професионалисти. А когато България реши да се опомни и да отхвърли цялата тази некомпетентност, простотия, алчност, арогантност, корупция, нарцисизъм и се вземе в ръце, тя ще трябва да има на кого да разчита - на вас и на такива като вас. Така че нямате избор - в името на България се спасявайте оттук, търсете реализация там, където ще ви оценят!

    Жестока е тази истина... Но как иначе. Нали днес видях едно талантливо момче с висок потенциал в науката, да гние и агонизира като личност, разнасяйки писма и колетни пратки...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Васил Левски - национален герой, обесен в София преди 147 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.