В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на стар турски чифлик, а после по декар – два от отделни селяни - парчета земя, така че оформя голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името „Врана“, която той ползва особено когато идват чужди гости.

При гара Казичене, на десетина км от София и недалеч от „Врана“, Фердинанд издига кокетна малка гара, която оттогава до днес е известна като „Царската гара“ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „Врана“....

Някога правоъгълната сграда във виенски стил е имала салон чакалня с две странични помещения, имала е великолепни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „крепящи“ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...

Днес всичко това е разрушено и навсякъде се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всякакви боклуци, на няколко места е пален и огън...

А някога „Царската гара“ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, английския крал Джордж V, английския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „Цар Освободител“, с великата княгиня Мария Павловна, както и „бащата“ на светска Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на официално посещение или на лично на цар Фердинанд, а после и на сина му цар Борис III.... 

Скоро от Царската гара ще остане само един бегъл спомен. Ако искате да се вземат мерки и тя да бъде спасена - молим да ни подкрепите.

Петицията тук.

Коментари  

0 #1 Ангелина 15-08-2018 01:53
Подкрепям спасяванeто на сградата.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.