В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на стар турски чифлик, а после по декар – два от отделни селяни - парчета земя, така че оформя голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името „Врана“, която той ползва особено когато идват чужди гости.

При гара Казичене, на десетина км от София и недалеч от „Врана“, Фердинанд издига кокетна малка гара, която оттогава до днес е известна като „Царската гара“ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „Врана“....

Някога правоъгълната сграда във виенски стил е имала салон чакалня с две странични помещения, имала е великолепни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „крепящи“ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...

Днес всичко това е разрушено и навсякъде се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всякакви боклуци, на няколко места е пален и огън...

А някога „Царската гара“ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, английския крал Джордж V, английския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „Цар Освободител“, с великата княгиня Мария Павловна, както и „бащата“ на светска Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на официално посещение или на лично на цар Фердинанд, а после и на сина му цар Борис III.... 

Скоро от Царската гара ще остане само един бегъл спомен. Ако искате да се вземат мерки и тя да бъде спасена - молим да ни подкрепите.

Петицията тук.

Коментари  

0 #1 Ангелина 15-08-2018 01:53
Подкрепям спасяванeто на сградата.
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

Луи Мал – френски режисьор, роден на 30 октомври преди 88 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.