Учебни занятия ще се провеждат в музеи и художествени галерии. За това се споразумяха министрите на културата и на образованието Боил Банов и Красимир Вълчев, съобщи МОН.

"Идеята за провеждане на част от учебните занятия в „естествена среда“ е израз на нови похвати и ресурси. Искаме децата да опознаят историята и природните науки. Когато учениците посещават музеи те се срещат с музейни специалисти, изследователи. Историята е част от образованието", заяви Вълчев. 

Според него провеждането на часове в музеите допълнително би спомогнало за предизвикване на интереса на учениците и към учебното съдържание, и към науките. 

Министърът отчете, че от октомври 2016 г. до юни 2018 г. са предоставени близо половин милион лева за посещение на културни, исторически, природонаучни, спортни и други обекти. Предвижда се МОН и занапред да финансира този род извънкласни дейности. 

Споразумението предвижда създаване на музейни образователни програми, свързани с тематичния обхват на даден музей и художествена галерия, които ще ги обявяват на сайтовете си в началото на всяка учебна година, за да могат детски градини и училища да направят заявки за посещения. Програмите ще станат част от обучението по предметите от общообразователната подготовка и във време на извънучилищни занимания и дейности, чрез създаване на специален механизъм. 

Заложена е и допълнителна квалификация на музейните специалисти, музейните педагози, учителите и др.

Музейните специалисти ще се ангажират със създаване на училищни експозиции, свързани с историята на училището, бележити личности, научно-технически открития, знаменателни факти от миналото.

НАГРАДА

Учредява се и награда „Музейна образователна дейност“, която се връчва ежегодно на училище, учител, музей и музеен специалист. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 72 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.