Учебни занятия ще се провеждат в музеи и художествени галерии. За това се споразумяха министрите на културата и на образованието Боил Банов и Красимир Вълчев, съобщи МОН.

"Идеята за провеждане на част от учебните занятия в „естествена среда“ е израз на нови похвати и ресурси. Искаме децата да опознаят историята и природните науки. Когато учениците посещават музеи те се срещат с музейни специалисти, изследователи. Историята е част от образованието", заяви Вълчев. 

Според него провеждането на часове в музеите допълнително би спомогнало за предизвикване на интереса на учениците и към учебното съдържание, и към науките. 

Министърът отчете, че от октомври 2016 г. до юни 2018 г. са предоставени близо половин милион лева за посещение на културни, исторически, природонаучни, спортни и други обекти. Предвижда се МОН и занапред да финансира този род извънкласни дейности. 

Споразумението предвижда създаване на музейни образователни програми, свързани с тематичния обхват на даден музей и художествена галерия, които ще ги обявяват на сайтовете си в началото на всяка учебна година, за да могат детски градини и училища да направят заявки за посещения. Програмите ще станат част от обучението по предметите от общообразователната подготовка и във време на извънучилищни занимания и дейности, чрез създаване на специален механизъм. 

Заложена е и допълнителна квалификация на музейните специалисти, музейните педагози, учителите и др.

Музейните специалисти ще се ангажират със създаване на училищни експозиции, свързани с историята на училището, бележити личности, научно-технически открития, знаменателни факти от миналото.

НАГРАДА

Учредява се и награда „Музейна образователна дейност“, която се връчва ежегодно на училище, учител, музей и музеен специалист. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.