Учебни занятия ще се провеждат в музеи и художествени галерии. За това се споразумяха министрите на културата и на образованието Боил Банов и Красимир Вълчев, съобщи МОН.

"Идеята за провеждане на част от учебните занятия в „естествена среда“ е израз на нови похвати и ресурси. Искаме децата да опознаят историята и природните науки. Когато учениците посещават музеи те се срещат с музейни специалисти, изследователи. Историята е част от образованието", заяви Вълчев. 

Според него провеждането на часове в музеите допълнително би спомогнало за предизвикване на интереса на учениците и към учебното съдържание, и към науките. 

Министърът отчете, че от октомври 2016 г. до юни 2018 г. са предоставени близо половин милион лева за посещение на културни, исторически, природонаучни, спортни и други обекти. Предвижда се МОН и занапред да финансира този род извънкласни дейности. 

Споразумението предвижда създаване на музейни образователни програми, свързани с тематичния обхват на даден музей и художествена галерия, които ще ги обявяват на сайтовете си в началото на всяка учебна година, за да могат детски градини и училища да направят заявки за посещения. Програмите ще станат част от обучението по предметите от общообразователната подготовка и във време на извънучилищни занимания и дейности, чрез създаване на специален механизъм. 

Заложена е и допълнителна квалификация на музейните специалисти, музейните педагози, учителите и др.

Музейните специалисти ще се ангажират със създаване на училищни експозиции, свързани с историята на училището, бележити личности, научно-технически открития, знаменателни факти от миналото.

НАГРАДА

Учредява се и награда „Музейна образователна дейност“, която се връчва ежегодно на училище, учител, музей и музеен специалист. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.