Учебни занятия ще се провеждат в музеи и художествени галерии. За това се споразумяха министрите на културата и на образованието Боил Банов и Красимир Вълчев, съобщи МОН.

"Идеята за провеждане на част от учебните занятия в „естествена среда“ е израз на нови похвати и ресурси. Искаме децата да опознаят историята и природните науки. Когато учениците посещават музеи те се срещат с музейни специалисти, изследователи. Историята е част от образованието", заяви Вълчев. 

Според него провеждането на часове в музеите допълнително би спомогнало за предизвикване на интереса на учениците и към учебното съдържание, и към науките. 

Министърът отчете, че от октомври 2016 г. до юни 2018 г. са предоставени близо половин милион лева за посещение на културни, исторически, природонаучни, спортни и други обекти. Предвижда се МОН и занапред да финансира този род извънкласни дейности. 

Споразумението предвижда създаване на музейни образователни програми, свързани с тематичния обхват на даден музей и художествена галерия, които ще ги обявяват на сайтовете си в началото на всяка учебна година, за да могат детски градини и училища да направят заявки за посещения. Програмите ще станат част от обучението по предметите от общообразователната подготовка и във време на извънучилищни занимания и дейности, чрез създаване на специален механизъм. 

Заложена е и допълнителна квалификация на музейните специалисти, музейните педагози, учителите и др.

Музейните специалисти ще се ангажират със създаване на училищни експозиции, свързани с историята на училището, бележити личности, научно-технически открития, знаменателни факти от миналото.

НАГРАДА

Учредява се и награда „Музейна образователна дейност“, която се връчва ежегодно на училище, учител, музей и музеен специалист. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 147 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.