bnr.bg

Изграждането на скулптурната инсталация Бронзовата къща продължава да поражда много въпроси. Проектът "Бронзовата къща" на българския скулптор Пламен Деянофф, който живее в Австрия, се превърна в най-обсъжданото несъществуващо произведение на изкуството. Предаването "Хоризонт до обед" добавя още гледни точки и надгражда темата с едно експертно мнение - това на проф. Велислав Минеков. 

"Дали това е пластика, аз не мога да ви кажа, доколко това е изкуство, нека някой друг да го потвърди. Вероятно това е една концептуална идея, която е част от изграждането на едно, според мен, инженерно съоръжение, което по-скоро напомня вид архитектура, отколкото пластика. Не знам какво точно е, но някой ден ще получим обяснения", каза Минеков. 

През ноември миналата година без гласовете на общинските съветници от БСП и след ожесточени спорове Столичният общински съвет даде зелена светлина на проекта "Бронзовата къща". Целта на проекта беше да направи символична връзка между българското и австрийското председателство на съвета на Европейския съюз. По време на посещението си у нас австрийският президент Александер Ван дер Белен посети площада на мястото на бившия мавзолей, за да се запознае със скиците на проекта. Към "Бронзовата къща" бяха отправени редица упреци от професионалните среди - за непрозрачност при възлагането му, за неясни параметри и неясна технология на изпълнението му. Получи се и забавяне в сроковете за реализация. 

"Ако това според него са сто тона бронз, то тогава цената на този материал, отлят вероятно в Австрия или някъде в Западна Европа, приближава една стойност от близо четири милиона лева. Ако добавим транспорт, монтаж и всичко необходимо, което трябва да се случи, за да се закрепи тази фантастична конструкция, тогава целият масраф отива близо един милион лева. От своя страна общината добавя сто хиляди лева. Общината никога не е подкрепила публично изкуства в София с тази невероятна стойност, нито даже паметник, не съм чул за такова нещо. Бедата е, че общината в последно време се занимава с безобразни паметници, които осеяха целия град и нито веднъж с наистина публично изкуство, така, както се нарича на Запад, нито веднъж с конкурс. Нула конкурси. В тази градинка около бившия мавзолей е пълно с пластика. Ако ми посочите една от тях да се е случила с конкурс, съм склонен да ви наградя".  

Ако нищо не се случи с Бронзовата къща, то тогава един хепънинг на нейно място би бил чудесно концептуално решение и здрав шамар, смята проф. Минеков. Той обърна внимание върху агресивната градска среда, в която пластиката ще бъде разположена и въздействието на външни фактори върху метала: 

"Аз съм уплашен от този проект, тъй като в този си тонаж и в тази решетка, наблюдавайки с интерес проекта ми се струва, че това е нещо, което е невъзможно да се случи - това са самите качества на използвания материал. Различни са сплавите на бронза, но каквато и сплав да бъде използвана в тази конструкция, тя трудно ще понесе собствената си тежест, най-вероятно е да се смачка или да се начупи в зависимост от материала. Това е опасно дори във времето на конструкция. Освен това чух много странни неща по отношение на бъдещия градеж: всъщност това трябваше да бъде конструкция от решетки, тип лего, изграждане във височина. Малко след това разбрах от самия автор, че ще се използват специални австрийски лепила, за да се държи тази конструкция. Това е абсурдно, тъй като за този вече оксидирал метал не могат да бъдат използвани каквито и да било полимери или цианоакрилати, които да го задържат".  

За Велислав Минеков технологично проектът не стои добре подготвен. Той се спря върху други характеристики на самата конструкция: 

"Ако наистина видим 14 метра в тази решетка, която се задържа по някакъв странен  начин, ако видим това чудо на инженерното дело повече, отколкото на изкуствата, това би било наистина събитие. Аз не мога да повярвам. 14 метра и сто тона метал, които  стоят върху плочата, останала от мавзолея. Наистина би било впечатляващо, но за съжаление нямам доверие, че това е възможно".  

Ако трябва да има заваряване на тази огромна конструкция работата според Минеков би продължила до Нова година. Ако пък се правят частични конструктивни заварки в определени точки, то тогава авторът не е съобразил разтяжността на материала по отношение на дневните и нощни температури, уточни проф. Минеков. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 79 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).