Директорът на националния археологически музей доц. д-р Людмил Вагалински е номиниран за наградата „Питагор“ за проекта си Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea M.A.P.) в категорията „успешен ръководител на международни проекти“, съобщи archaeologia-bulgarica.com. 

По този проект през периода 2015-2017 г. са изследвани и картирани с най-модерна техника над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи на дълбочина между 80 и 2100 м. 

Най-ранният открит корпус на плавателен съд с дължина около 18 м е на древногръцки кораб, повтарящ в детайли онзи от изображението върху знаменитата „Ваза със сирените“, известна още като „Одисей и сирените“. Изследването на дървените елементи е потвърдило, че останките са от края на V или началото на ІV пр. Хр. 

Ръководител на проекта от българска страна е доц. Вагалински, а от британска – проф. Джонатан Адамс (Университет Саутхемптън). Съръководител на теренното проучване е гл. ас. д-р Калин Димитров (НАИМ-БАН и Център за подводна археология-Созопол). 

И до момента Black Sea M.A.P. продължава да е най-големият и амбициозен морски археологически проект в света. 

Наградите „Питагор“ ще бъдат връчени на 17 май от 19 ч. в Националния археологически музей в София.

 

През 2018 г. наградите за принос в науката ще бъдат в следните категории:

1. Голяма награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката

2. Голяма награда за млад учен

3. Награда за утвърден учен в областта на:

- природни и инженерни науки   

- хуманитарни и социални науки

- здраве и медицински науки

4. Награда за успешен ръководител на международни проекти

5. Награда за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати

6. Награда за фирма с най-много инвестиции в НИРД

7. Награда за значим принос на български учен, работещ в чужбина

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Най-големият комплимент за една жена е презрението, което получава от собствения си пол.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 208 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.