Директорът на националния археологически музей доц. д-р Людмил Вагалински е номиниран за наградата „Питагор“ за проекта си Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea M.A.P.) в категорията „успешен ръководител на международни проекти“, съобщи archaeologia-bulgarica.com. 

По този проект през периода 2015-2017 г. са изследвани и картирани с най-модерна техника над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море и са проучени 61 корабокрушения от всички исторически епохи на дълбочина между 80 и 2100 м. 

Най-ранният открит корпус на плавателен съд с дължина около 18 м е на древногръцки кораб, повтарящ в детайли онзи от изображението върху знаменитата „Ваза със сирените“, известна още като „Одисей и сирените“. Изследването на дървените елементи е потвърдило, че останките са от края на V или началото на ІV пр. Хр. 

Ръководител на проекта от българска страна е доц. Вагалински, а от британска – проф. Джонатан Адамс (Университет Саутхемптън). Съръководител на теренното проучване е гл. ас. д-р Калин Димитров (НАИМ-БАН и Център за подводна археология-Созопол). 

И до момента Black Sea M.A.P. продължава да е най-големият и амбициозен морски археологически проект в света. 

Наградите „Питагор“ ще бъдат връчени на 17 май от 19 ч. в Националния археологически музей в София.

 

През 2018 г. наградите за принос в науката ще бъдат в следните категории:

1. Голяма награда „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката

2. Голяма награда за млад учен

3. Награда за утвърден учен в областта на:

- природни и инженерни науки   

- хуманитарни и социални науки

- здраве и медицински науки

4. Награда за успешен ръководител на международни проекти

5. Награда за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати

6. Награда за фирма с най-много инвестиции в НИРД

7. Награда за значим принос на български учен, работещ в чужбина

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.