Антоанета Маркова, "СЕГА"

Има един вестник, който се издържа изцяло от читателите си. Без дотации, без приходи от реклама. Той не е от приказките. Излиза всеки ден в Германия от края на миналия век до сега. И е един от най-уважаваните и четени в цялата страна всекидневни печатни издания.

"Тагесцайтунг" се появява през 1979 г. Първоначалният капитал е абонаментът на 7000 души, които плащат още преди да видят първия брой. Предложението е направено в брошура, която приканва желаещите да подкрепят един различен вестник. Създаден е от западногерманци, които не намират в традиционните консервативни медии темите и позициите, които ги вълнуват. Повечето от тези хора са с леви убеждения, около половината са "зелени". През годините вестникът с тираж от 60 000 броя получава държавни субсидии, но след падането на Берлинската стена ситуацията се променя и през 1992 г. вестникът е изправен пред фалит.

Тогава "Тагесцайтунг", известен просто като TAZ (ТАЦ), основава кооператив на своите абонати и симпатизанти. В него може да участва всеки, като минималната вноска е 500 евро, а максималната - 100 000 евро. Така вестникът на практика става собственост изцяло на своите читатели и кооператори. Те обаче не са акционери. Защото независимо от размера на вноската си в кооператива получават срещу нея само един глас в общото събрание. Не ползват данъчни облекчения за вложението си, освен това то не им носи никаква лихва или допълнителен доход. Кооперативът спасява вестника от продажба на издател, който се стреми към печалба от начинанието. 

Кооператорите участват в годишните събрания, където дискутират финансови въпроси като например купуване на ново оборудване за нюзрума на редакцията или пък допълнителни пенсии за журналистите и служителите в ТАЦ. Те обаче нямат право на глас, когато се избира ръководството на вестника, нито пък влияят върху съдържанието му. Служителите във вестника избират борда на директорите, управляващите директори и участват непряко в избора на главен редактор.

Броят на кооператорите се публикува всеки ден на първа страница на печатното издание и в електронното издание http://taz.de/. Преди десетина дни бяха над 17 000, после паднаха на малко над 12 000 души, но това се случва, когато хората не харесат как се отразява дадена тема или дали тя присъства или не на страниците и в коментарите на журналистите.

Членовете на кооператива са основно германци на възраст 50-60 години, обяснява Кони Геленбек, проектов мениджър в кооператива. Но има и отделни 

примери на три поколения от една фамилия, 

като членове на кооператива са и децата. В периода 1998-2003 г. все повече интелектуалци влизат в общността на поддръжниците на ТАЦ. И противно на обичайната логика след този период, когато настъпва кризата в медиите и отлив от печатните издания и на аудитория, и на рекламодатели, в кооператива на ТАЦ отчитат истински бум. Към него и вестника проявяват интерес много повече хора от обичайното, привлечени са и германци извън обичайния социален и политически спектър. Приблизително 4000 души годишно търсят информация за кооперацията. Иначе вестникът има 50 000 абонати. Над 1 290 000 са потребителите на сайта, където достъпът до съдържанието е безплатен. Не искаме пари, за да прочетете статия, но даренията са добре дошли, обясняват от изданието. Приходите от абонамента отиват за издръжка на печатното и на електронното издание. 

Отскоро ТАЦ подава ръка на турските журналисти, стотици от които станаха обект на преследване и съдебни процеси в родината си след опита за преврат в Турция през лятото на 2016 г. Създава се онлайн платформа, на която тези журналисти да публикуват статиите си. Освен това под шапката на ТАЦ е и германското издание на "Монд Дипломатик", което има 14 000 абонати, както и списание Future.

Издръжката на вестника е основно от абонамент - 80 на сто от средствата идват оттам, обяснява Кони Геленбек. Други 10 на сто идват от магазина на TAZ, в който се предлагат екологични продукти, а останалите 10 на сто са постъпления от продажбите на "Монд Дипломатик" и Атлас на глобализацията - специално издание на кооператива. 

Покрай вестника е създадена и фондация TAZ Panter. Тя работи по различни проекти самостоятелно и в партньорство с други фондации. Дейността й е насочена основно към подкрепа на журналисти от различни региони на света - Африка, Азия, бившите съветски републики. Миналия месец за пръв път фондацията насочи вниманието си и към медиите в България, която в момента е начело на ЕС, но в Германия не се знае почти нищо за председателството. Фондацията е основана от 4000 души, миналата година в нея са постъпили 400 00 евро дарения.

Бюджетът й в момента е към 6 млн. евро. Половината от тях ще бъдат инвестирани 

в новата сграда, в която ще е редакцията на ТАЦ. Вестникът и сега обитава собствено здание недалеч от Чекпойнт Чарли в Берлин и в съседство с централата на водещото медийно издателство в страната "Аксел Шпрингер". Пететажната сграда е декорирана с триизмерно карикатурно изображение на голия Кай Дикман, бивш главен редактор на "Билд" - най-големия булеварден всекидневник не само в Германия, но и в Европа, собственост на "Шпрингер". Автор на карикатурата, предизвикала остра полемика и съдебни дела през 2005 г., е Петер Ленк. Сградата на ул. "Руди Дучке" ще остане собственост на ТАЦ и ще се отдава под наем. С нея ще се покриват разходите по погасяване на кредит от 7 млн. евро, отпуснат от банка на кооператива. Защото той ще е собственик на новата редакция на ТАЦ. Тя се строи тепърва на собствен парцел. Общата инвестиция е 20 млн. евро, от които 7 млн. са банковият кредит, 3 млн. евро са от касата на кооператива, 3 млн. евро са от кметството, а останалите 7 млн . евро са събрани от 1000 дарители само за няколко дни.

Читателите на ТАЦ се чувстват отговорни за финансовия успех на вестника от самото начало, казва Геленбек. Това е червената нишка в цялата история на вестника. Читателите и членовете на кооператива например събират 1.8 млн. евро, с които през 2016 г. се подновява цялата техника за производството на вестника и на онлайн изданието му. Правата за издаване на "Монд Дипломатик" в Германия също са купени от кооператива.

Така читателите осигуряват финансовата независимост на вестника и останалите издания на кооператива. Водени единствено от волята и желанието си да има независима медия.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.